чл. 349 ал. 2 ГПК

При валидно сторена възлагателна претенция от съделител-наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, пречка ли е за уважаване на възлагателна претенция, обстоятелството, че съделителят-наследник не е живял в имота към датата на откриване на наследството на един от общите наследодатели при положение, че съделителят-наследник не притежава друго жилище и за него е налице елемента жилищна нужда? Нужно ли е в този случай да се избегне изнасянето на имота на публична продан?
Следва ли да намери приложение даденото в т. 9 на ТР №1/19.05.2004 г. ТД №1/2004 г., разрешение според което ако претендиращият възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК съделител е живял в имота предмет на делбата към момента на смъртта на който и да е от общите наследодатели е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане?
При установено противоречие в показанията на разпитаните свидетели, следва ли въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели за да се изяснят противоречията между вече разпитаните свидетели показанията на които са от съществено значение за правилното решаване на делото?
Следва ли въззивния съд да уважи искането за събиране на гласни доказателства, при положение че това доказателствено искане е било отхвърлени от първоинстанционния съд поради допуснато процесуално нарушение?