чл. 213 КТ

са: 1) дават ли нормите на Директива 2001/23 ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, по-специално чл. 1, ал. 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне па стопанска дейност“ е само еднопосочно и не се отнася при наличие на договор за прехвърляне за определен срок; 2) в хипотеза, при която предприятие в рамките на действие на договора за прехвърляне на част от дейността, приобретателят („Лоджистик сървисис Данубиус“ - клон България) е променил правноорганизационната си форма (по смисъла на чл. 15 ТЗ), следа ли да се прекрати, без значение дали дейността (договора) продължава да се изпълнява от правоприемника („Ди Би Карго България“ ЕООД); 3) какви следва да са правата на работниците, съответно задълженията на праводателя след прекратяването (изтичането) на договор, с който са били временно прехвърлени дейности; 4) следва ли да бъдат запазени трудовите правоотношения с работниците, чието работно място продължава да съществува и да функционира чрез „стария-нов („Стомана индъстри“ АД) работодател, тоест когато работното място съществува, но дейността е била упражнявана и продължава да се упражнява от различни работодатели; 5) допуска ли чл. 1, б. б, във вр. с чл. 4, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО тълкуване на българската правна уредба за транспониране на тези разпоредби, според която предприятие по силата на договор временно да прехвърли част от дейността си, в това число да договори приемане обратно на работниците и служителите, след прекратяване на договора, което самостоятелно е продължило да осъществява собствената си дейност, да откаже да встъпи в правата и задълженията по трудовите правоотношения със „собствения“ си персонал, и то изрично поименно определен още към момента на сключване на договора; тоест допуска ли Директивата да се прилага само по отношение на ново прехвърляне или следва да се прилага и когато е прекратен (изтекъл срокът на) договора за прехвърляне на дейности; 6) допуска ли чл. 1, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки съображения 3, 4, 8 и 9 от нейната преамбюлна част, национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, в частност и Тълкувателно решение №2/2010 г. на ОСГК на ВКС, да се тълкува буквално, че е приложима само към момента на прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и не се прилага при прекратяването и/или изтичането на срока, за който са прехвърлени; 7) допуска ли Директива 2001/23/ЕО, във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-конкретно чл. 1, пар. 1, б. а и б от нея, че тя следва де се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица – дейност, и когато една от страните, прехвърлителят или приобретателят е променил правноорганизационната си форма или трябва да бъде проверено от съда, дали е спазен общият принцип на правото на Съюза, който изисква прехвърлителят и приобретателят да не се опитват чрез измама и злоупотреба да се възползват от предимствата, които могат да черпят от Директива 2001/23/ЕО; 8) при прехвърляне на предприятие с участието на няколко последователни приобретатели чл. 3, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията във връзка с трудов договор се прехвърлят на всеки от приобретателите, съответно първият приобретател да бъде освободен от задължението си да приеме работниците и служителите, след поемане на прехвърлената дейност и то на територията на собственото си предприятие.