чл. 213 КТ
Обезщетение при недопускане на работа
Чл. 213. (1) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
(2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК и по чл. 235 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ищеца и да прецени всички доказателства по делото, както и да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора? Следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се?
Предвид наличие на неизяснени обстоятелства по делото и необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доказателствени искания на страните, по които не се е произнесъл първоинстанционният съд?
Следва ли да бъде разгледано направено от ищец по делото възражение за компенсация на суми, ако са установени с приета по делото експертиза, а ако не след като в гражданския процес липсва правната фигура на възражение за прихващане, което да се прави от ищеца по делото и такава процесуална възможност съществува само за ответника по иска, какъв е реда на защита на ищеца?
Възможно ли е страните в трудовото правоотношение да уговорят заплащане на трудово възнаграждение заедно със заплащане на командировъчни плащания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
С какъв акт следва да се произнесе съдът в случай, че приеме недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника? Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на ангажираните по делото доказателства, съобразно установените по делото факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, като се произнесе по всички доводи и възражения на страните? Следва ли при иск с правно основание чл. 213 КТ, когато се претендира обезщетение за период, обхващащ настъпило правоприемство при различни работодатели, да се привлекат като необходими и задължителни другари ответници, всички работодатели, при които е осъществено последователно правоприемството и въз основа на какво следва да се определи кой е надлежния пасивно легитимиран ответник? Какъв е начинът за определяне на пасивно легитимираната страна в процеса и следва да се съобразяват твърденията за това на ищеца в исковата молба? Може ли освен работодателят, по смисъла на пар.1, т. 1 ДР КТ, като надлежен пасивно легитимиран ответник да се конституира и принципала /в случая Община Несебър/?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Възможно ли е да е налице сключен трудов договор, когато насрещните волеизявления на работодател и служител не са обективирани в един общ документ, а се съдържат в отделни документи по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗД – писмено предложение и писмено приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Възможно ли е да е налице сключен трудов договор, когато насрещните волеизявления на работодател и служител не са обективирани в един общ документ, а се съдържат в отделни документи по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗД – писмено предложение и писмено приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №******го може да се отговори едва с акта по съществото на спора–решението, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а не в настоящата предварителна фаза на селекция с оглед критериите на чл. 280 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба /обвързаността на касационната инстанция от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране/, не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
са: 1) дават ли нормите на Директива 2001/23 ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, по-специално чл. 1, ал. 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне па стопанска дейност“ е само еднопосочно и не се отнася при наличие на договор за прехвърляне за определен срок; 2) в хипотеза, при която предприятие в рамките на действие на договора за прехвърляне на част от дейността, приобретателят („Лоджистик сървисис Данубиус“ - клон България) е променил правноорганизационната си форма (по смисъла на чл. 15 ТЗ), следа ли да се прекрати, без значение дали дейността (договора) продължава да се изпълнява от правоприемника („Ди Би Карго България“ ЕООД); 3) какви следва да са правата на работниците, съответно задълженията на праводателя след прекратяването (изтичането) на договор, с който са били временно прехвърлени дейности; 4) следва ли да бъдат запазени трудовите правоотношения с работниците, чието работно място продължава да съществува и да функционира чрез „стария-нов („Стомана индъстри“ АД) работодател, тоест когато работното място съществува, но дейността е била упражнявана и продължава да се упражнява от различни работодатели; 5) допуска ли чл. 1, б. б, във вр. с чл. 4, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО тълкуване на българската правна уредба за транспониране на тези разпоредби, според която предприятие по силата на договор временно да прехвърли част от дейността си, в това число да договори приемане обратно на работниците и служителите, след прекратяване на договора, което самостоятелно е продължило да осъществява собствената си дейност, да откаже да встъпи в правата и задълженията по трудовите правоотношения със „собствения“ си персонал, и то изрично поименно определен още към момента на сключване на договора; тоест допуска ли Директивата да се прилага само по отношение на ново прехвърляне или следва да се прилага и когато е прекратен (изтекъл срокът на) договора за прехвърляне на дейности; 6) допуска ли чл. 1, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки съображения 3, 4, 8 и 9 от нейната преамбюлна част, национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, в частност и Тълкувателно решение №2/2010 г. на ОСГК на ВКС, да се тълкува буквално, че е приложима само към момента на прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и не се прилага при прекратяването и/или изтичането на срока, за който са прехвърлени; 7) допуска ли Директива 2001/23/ЕО, във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-конкретно чл. 1, пар. 1, б. а и б от нея, че тя следва де се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица – дейност, и когато една от страните, прехвърлителят или приобретателят е променил правноорганизационната си форма или трябва да бъде проверено от съда, дали е спазен общият принцип на правото на Съюза, който изисква прехвърлителят и приобретателят да не се опитват чрез измама и злоупотреба да се възползват от предимствата, които могат да черпят от Директива 2001/23/ЕО; 8) при прехвърляне на предприятие с участието на няколко последователни приобретатели чл. 3, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията във връзка с трудов договор се прехвърлят на всеки от приобретателите, съответно първият приобретател да бъде освободен от задължението си да приеме работниците и служителите, след поемане на прехвърлената дейност и то на територията на собственото си предприятие.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Налице ли е пасивност за престиране на своя труд у служител, който писмено е уведомил работодателя си за това, че е поставен в невъзможност да полага своя труд от прекия си ръководител, който му е възлагал задачите и като е посочил лицето, пречките, които го поставят в невъзможност за това? Подадените сигнали от служителя до Инспекция по труда и Прокуратурата на РБ, от които същият е поискал съдействие за преустановяването на пречките да престира труда си, могат ли да се тълкуват като желание и проявена активност за разрешаването на този негов проблем?; 2/ Следва ли работодателят, след като е уведомен от своя служител, че е изгонен от работното му място и е пратен да го съкратят по негово желание, да предприеме действия за разрешаването на този проблем и да доведе до знанието на служителя си промененото му отношение на прекия му началник и че ще бъде допуснат да полага своя труд?; 3/ След като служителят, търсейки помощ за разрешаването на проблема му, е отказана лична среща с работодателя и отпратен от представител на работодателя с израза „отидете си, ние ще ви се обадим“, то това обуславя ли служителя да продължи да стои пред работното си място, откъдето е изгонен и да има целенасочено поведение, търсещо допускане да полага своя труд?; 4/ След като служител е изгонен от работното си място, то това представлява ли невъзможност да полага своя труд по смисъла на чл. 213 КТ и служителят има ли задължение да проявява с някакви действия желанието си да престира своя труд, или работодателят, след като е уведомен за проблема, следва да прояви активност за разрешаването му и да доведе до знанието на работника си къде и кога да се яви, за да продължи да престира труда си по сключения между тях трудов договор?; 5/ При пасивно поведение от изгонен от работното си място служител същият има ли право на обезщетение за периода на недопускане да полага своя труд?; 6/ Съдът следва ли при формиране на изводите си да вземе предвид и извънпроцесуалното поведение на страните, в случая – работодател, като отчете, че същият е прекратил осигуряването на служителя си в деня, в който не го е допуснал/го е отстранил от работното място, което е показателно за поведението на работодателя, че същият повече няма да ползва труда на този служител? Според касатора отговорите на тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, която цитира.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд, съдия Таня Орешарова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анелия Цанова
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
е неотносим към произнасянето на съда по тези искове.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 187 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 203 ал. 1 КТ, чл. 213 ал. 2 КТ, чл. 213 КТ, чл. 220 ал. 1 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 КТ, чл. 326 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.