чл. 116 ЗКИ
Чл. 116. (1) В случаите по чл. 115, ал. 1 БНБ поставя банката под специален надзор, като:
1. назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това, и определя техните правомощия;
2. определя срока и условията на специалния надзор.
(2) В случаите по ал. 1 БНБ може да:
1. намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер;
2. спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й;
3. ограничи дейността й изцяло или частично;
4. определи условия и допълнителни изисквания относно реда за разпореждане с имуществото на банката;
5. разпореди принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването;
6. отстрани от длъжност членовете на съвета на директорите, съответно на управителния и на надзорния съвет;
7. лиши временно от право на глас акционери, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, ако с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност;
8. разпореди принудително намаляване на акционерния капитал на банката с размера на натрупаната от банката загуба.
(3) Мярката по ал. 2, т. 2 не може да предвижда пълно ограничаване на достъпа на вложителите до влоговете за срок, по-дълъг от 5 работни дни.
(4) Подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 1 и 2 се вписват в търговския регистър по искане на БНБ.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)? Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане? Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период? При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция? При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката? Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 44 ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Приложима ли е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., за процесните прихващания въпреки обявения за противоконституционен пар. 8 ЗИДЗБН, с който е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 се допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност дори ако те имат обратно действие?
С оглед противоречието между определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 и Решение №8/27.05.2021 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на пар. 8 на ЗБН, следва ли да се приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., доколкото правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на Европейския съюз, включително над Конституцията и решенията на Конституционния съд?
От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по-ранен етап?
Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията преди 28.11.2014 г.), да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?
Узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ не следва ли да се приеме за публично оповестена и достигнала до всеки заинтересован от ситуацията в КТБ и най-вече длъжници и кредитори на банката?
Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН по отношение на прихващане, което представлява и искане за извършване на платежна операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 14 ал. 1 ЗНА, чл. 14 ЗНА, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 121 ЗКИ, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
№1 и №2е обоснована от касатора с доводи, че уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД имат характер на платежни нареждания, а цесиите – на платежни операции по см. на ЗПУПС, и, като такива, попадат в забранителния режим, установен още с решението на УС на БНБ №73/20.06.2014г., издадено на осн. чл. 116 ЗКИ/отм./, поради което цесиите са нищожни, което обуславя и нищожността на извършените въз основа на тях прихващания. Релевирани са и доводи, че не е налице едно от условията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД – активното вземане не е изискуемо, поради което е незавършен фактическият състав на прихващането, както и, че с прихващанията се нарушава редът за удовлетворяване на кредиторите, установен в чл. 94 ЗБН, поради което прихващанията са нищожни. По тях е въведено основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 116 ЗКИ, чл. 14 ал. 1 ЗНА, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът касае правилността на изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за нищожност на волеизявлението за прихващане, което е основано на довода, че цесията има характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има характер на платежно нареждане. Правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство/ мотивите към т. 1 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
1. „Оборима ли е презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН, и следва ли лицата, които са заинтересувани от несъществуването на установения в презумпцията факт, да я оборят?“; 2. „Може ли да се приеме за предварително изразяване на становище по отношение приемането за доказани или недоказани на релевантни за спора факти даването на указания на ответниците в доклада по чл. 146 ГПК за оборване на презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН?“ Твърди, че първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение №239 от 15.05.2018 г. по т. д. №986/2017 г., I т. о., според която чл. 59, ал. 4 ЗБН въвежда необорима презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението на кредитора е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 Закона за кредитните институции. Вторият въпрос е въведен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторката поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
са свързани със сочените от банката обстоятелства, от които тя извежда нищожност на волеизявлението за прихващане, поради което позитивен отговор на въпросите не би довел до промяна на изхода на спора – уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ето защо, те не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съдът е изследвал предпоставките за валидно извършване на прихващането, което също сочи на липса на общата предпоставка спрямо поставения за това въпрос №2. По отношение на тези три въпроси не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като липсва неяснота и непълнота на разпоредбите, същите не са противоречиви, а сочената от жалбоподателя липса на формирана практика на ВКС по тези въпроси не обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед дадените разяснения в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно останалите въпроси, касаещи доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният състав се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съгласно формираната с решение №51/21.07.2020 г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №59 от 10.08.2020 г. по т. д. №1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020 г. по т. д. №1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020 г. по т. д. №3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020 г. по т. д. №751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение №130 от 15.01.2021 г. по т. д. №2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №142/21.01.2012 г. по т. д. №1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. №2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. №558/2018 г., I т. о. и др. практика на ВКС, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. №1920/2018 г. на І т. о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59, ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси №4-6 дадените от съда разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл. 59, ал. 3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което последният формулиран въпрос от сигмент 6 не покрива вкл. и общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
чл. 104 ал. 1 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 1 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
не може да се приеме, че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, предвид обстоятелсвтото, че в случая исковете са предявени след откриване на производство по несъстоятелност на банката.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
№1е материално-правен и касае понятието длъжник“ по см. на чл. 59, ал. 5 ЗБН. По него е формирана постоянна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, предл. посл. ГПК - постановените по чл. 290 ГПК решение №60156/15.12.2021г. по т. д.№2317/2020г., II т. о., решение №60147/14.01.2022г. по т. д.№1757/2020г., II т. о. и др., която приема, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с пар. 9 ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. (обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г.) е първоначалната редакция на разпоредбата (ДВ бр.92/2002г.), действала до изменението. Съгласно нея, могат да бъдат обявени за недействителни прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. Изрично е прието в мотивите на посочените решения по чл. 290 ГПК, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в първоначалната й редакция( преди изменението от 28.11.2014г.) регламентира като относително недействителни единствено прихващания, извършени от длъжника и е лишено от правна логика становището, че под длъжника разпоредбата визира не банката, а нейни длъжници. Въззивното решение, в което е прието, че за процесното прихващане, достигнало до банката на 05.11.2014г., не е налице фактическият състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН в приложимата редакция преди изменението с пар. 9 ЗСИ на ЗДБ за 2014г.(обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г.), тъй като не е извършено от банката, е изцяло съобразено с така формираната съдебна практика.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Марков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.