чл. 61 ал. 2 КТ

на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС: „При трудовоправни спорове със служител, чиито орган по назначаване е министърът на вътрешните работи, но осъществява или е осъществявал трудова дейност в структурата на МВР по чл. 37 ЗМВР, следва ли ответник да бъде Министерство на вътрешните работи, или ответник следва да е съответната структура по чл. 37 ЗМВР, в която се осъществява или е осъществявана трудовата дейност?“. Посочени са решение №128/29.04.2011 г. по гр. д. №1356/2009 г., IV г. о., ВКС, решение №446/04.02.2014 г. по гр. д. №1813/2013 г., ВКС, решение №531/12.12.2011 г. по гр. д. №1536/2010 г., IV г. о., ВКС и определение №1041/06.11.2015 г. по гр. д. №3317/2015 г., III г. о., ВКС. В изложението е поставен и втори въпрос във връзка с приложението на чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 234, ал. 8 ЗМВР, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ВКС, който конкретизиран е следният: доколкото нормата на чл. 234, ал. 8 ЗМВР е ясна и в настоящата ѝ редакция гласи, че при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР, следва ли при изплащане на обезщетението да бъде направена изрично разбивка относно различните видове отпуск по чл. 189, ал. 1, т. и 2, респ. и по т. 3 на същия член според редакцията, действала в процесния период?