чл. 106 ал. 1 т. 2 СК

1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакванията в жалбата?“; 2. „Може ли бащата осиновител по смисъла на Решение за пълно осиновяване, да има по-малко права при очаквано и предвидени от закона за бащата и осиновител, и Решение за прекратяване на брак, предоставени родителски права, режим на контакт и свиждане с осиновения, обременени с права на трети лица – майка осиновител на малолетния П.?“; 3. „Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт,/виновно поведение на ищеца/ който не се е осъществил, без въззивната жалба и даденият отговор да съдържат оплакване, че даден релевантен за делото факт, на продължителна раздяла и разстроени отношения, отчуждение, е погрешно установен?“; 4. „Когато въззивният съд, следейки за точното приложение на императивни норми, измени дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на спора, налага ли се автономно обсъждане на твърденията на страните и анализ на събраните за установяване на достоверността им доказателства?“; 5. „Има ли значение, чия е вината за дълбокото разстройство на отношенията осиновен – осиновител, след като е налице, отчуждение, непознаване от страна на малолетното дете /не помни баща си по физиономия/ от 2017 до настоящия момент, с исканото юридическо прекратяване на осиновяването, и поради фиктивното му съществуване, без да се изпълняват функциите, вменени му по закон?“; и 6. „Следва ли да се обследва вината за дълбоко разстроените отношения, отчуждението, съобразно горецитираната практика на ВКС, и несподелена от първоинстанционният съд, така и от въззивният съд Варна?“.