чл. 1 ЗЗП

При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните? Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че страната е икономически по-слабата в правоотношението и договорът е потребителски? По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл. 1, във вр. пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП? При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца? При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители? При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни? Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. - не възприема екпертното заключение? Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франк/, към която еврото/левът няма фиксиран курс? При тази преценка следва ли съдът да вземе предвид неизгодността на кредита, която не е съществувала при сключване на договора за кредит, а се е проявила в хода на неговото изпълнение? При преценката на неравноправния характер на клауза от договор за ипотечен банков кредит, сключен с потребител и във валута, към която еврото/левът няма фиксиран курс, допустимо ли е съдът да възложи на търговеца неблагоприятните последици от сключването на такъв договор, включително последици, които към датата на сключване на договора търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и върху които търговецът не може да влияе? При договор за ипотечен банков кредит в чуждестранна валута за сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят-потребител поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателят-банка поема курса при понижаване на курса на швейцарския хранк? Означава ли това, че целият валутен риск/както при повишаване, така и при понижаване на швейцарския франк спрямо евро/лева се поема от кредитополучателя? Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи? Нищожни ли са клаузи от договор за банков кредит, ако задължението на кредитополучателя, уговорени с тях, са определени въз основа на неразноправни клаузи на предходен договор между кредитополучателя и банката?