чл. 220 ТЗ
Състав на общото събрание
Чл. 220. (1) Общото събрание включва акционерите с право на глас. Те участвуват в общото събрание лично или чрез представител. Член на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, не може да представлява акционер.
(2) Акционерите с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в работата на общото събрание без право на глас.
(3) Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание от едно лице с право на съвещателен глас. Техният представител има правата по чл. 224.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е дали привилегированите акции без право на глас, които участват при формиране на кворума по чл. 227, ал. 2 ТЗ, придобиват право на глас при вземане на решения по чл. 221, ал. 1 – 3 ТЗ. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл. 227, ал. 2 ТЗ, решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала, като няма спор, че въззиваемото дружество е емитирало поименни и привилегировани акции без право на глас, които по смисъла на чл. 182, ал. 2 ТЗ се включват в номиналната стойност на капитала. В този смисъл и предвид списъка на присъстващите акционери на събранието чиито решения се атакуват - 78 978 броя акции с право на глас и 53 462 броя акции без право на глас, съставляващи общо 69.34 % от капитала, е достигнал до извод, че на събранието е представен повече от половината капитал, включващ както акциите с право на глас, така и тези без право на глас, поради което изискването за кворум по чл. 227, ал. 2 във връзка с чл. 221, т. 1 ТЗ е изпълнено. Изложил е съображения, че въведеното от законодателя правило при решаване на въпросите по чл. 221, т. 1-3 ТЗ да е налице кворум, изчислен върху целия капитал, не означава автоматично, че при вземане на тези решения могат да гласуват всички акционери, независимо дали притежават акции с право на глас или такива без право на глас - за всички останали решения, освен ако уставът не предвижда друго, в ТЗ не е предвиден кворум, а с оглед значимостта на въпросите визирани в чл. 221, т. 1-3 ТЗ, законодателят е въвел изискване преди вземане на съответното решение, тези въпроси да бъдат по-широко обсъдени, гарантирайки присъствие на събранието на поне половината от капитала на дружеството. Счел е, че наличието на предвидения в чл. 227, ал. 2 ТЗ кворум дава възможност за провеждане на събранието, като гласуването става по правилата на разпоредбата на чл. 220 ТЗ, съобразно която общото събрание включва акционерите с право на глас, които участват лично или чрез представител, а акционерите с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в работата на общото събрание без право на глас. Установил е, че устава на дружеството не са предвидени условия, при които издадените привилегированите акции без право на глас да придобиват такова право, различни от тези посочени в разпоредбите на чл. 182, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, а именно до изплащане на забавените дивиденти с повече от една година дивиденти и за вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, като в последния случай е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Съпоставяйки разпоредбата на чл. 227, ал. 2 ТЗ с тази на чл. 182, ал. 4 ТЗ е намерил, че само в хипотезата на чл. 182 ТЗ привилегированите акции участват в пресмятането на кворума и мнозинството, а в хипотезата на чл. 227, ал. 2 ТЗ, привилегированите акции участват само в пресмятането на кворума, като дори в дневния ред да е предвидено изменение на устава, с което се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание, а самото решение за ограничаване на предимствата се взема от общото събрание по правилата на чл. 220, ал. 1 ТЗ, т. е. от акционерите с право на глас и едва при вземане на решение от общото събрание за отпадане на привилегиите, акциите придобиват право на глас. Счел е за неоснователни оплакванията, че след като привилегированите акции не са участвали в пресмятането на мнозинството при вземане на решенията за промяна в устава, са нарушени разпоредбите на чл. 228, ал. 2 и чл. 230, ал. 2 и 3 ТЗ, тъй като текстовете се отнасят за хипотези при които има издадени акции с различни права, но общото между тях е, че винаги са акции с право на глас, а привилегированите акции без право на глас са също отделен клас, но за тях с оглед разпоредбата на чл. 220, ал. 2 ТЗ, не важат правилата визирани в чл. 228, ал. 2 ТЗ, а са приложими специалните разпоредби на чл. 182 ТЗ. С оглед изложеното и като е намерил за неоснователни и оплакванията за материалната законосъобразност на приетите решения /поради противоречие с повелителна разпоредба на закона или устава, поради липсата на материали, касаещи дневния ред на събранието, поради незаконосъобразност на гласувания регламент за провеждане на самото събрание и поради гласуването на Я. А. К., като пълномощник на акционер, който пълномощник в хода на събранието е избран за нов член на съвета на директорите/, е приел че исковете за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в „А. Холдинг АД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. Допустим ли е иск с правно основание по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество, което изначално не е породило правно действие, тъй като е взето под отлагателно условие, което не се е сбъднало и няма да се сбъдне в бъдеще или което впоследствие е отменено изцяло с последващо решение на общото събрание на акционерите на същото дружество и с това са отпаднали правните последици, които произтичат от това решение. 2. Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл. 74 ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск. 3. Кой има правомощия да представлява акционер - дружество обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл. 711 ТЗ. 4. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019
Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019
Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Добрева
Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016
на процесуалното право: 1.”Ползват ли се мотивите на съдебното решение със сила на пресъдено нещо?”; 2.” Допустимо ли е ответник по иск с правно основание чл. 71 ТЗ да бъде лице, различно от дружеството, членствените права в което се защитават?” ; 3. „Следва и по иск на акционер срещу АД с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание поради участие на лице, непритежаващо качеството акционер, съставляващо нарушение на чл. 220 ТЗ, да бъде зачетено влязлото в сила решение по иск с правно основание чл. 71 ТЗ на същото това лице срещу дружеството, с което е установено качеството му на акционер?”.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Алексиева
Решение №****/**.**.2013 по дело №****/2012
Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в ОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радостина Караколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.