изобщо не е обсъждан, нито е отчетена степен на допринасяне от наказателния съд при решаване на въпроса за размера на търпените от ищците неимуществени вреди. Възразява, че оценката на поведението на пострадалия не е част от фактическия състав на престъплението, мотивите по този въпрос не са обвързващи и този въпрос може да бъде пререшаван в настоящия процес. Излага и втора група съображения по отношение несъгласието си с приетия размер за обезщетяване на претендираните вреди. Поддържа, че при уважените частични искове, въпросът за разликата - остатъка от вземането на ищците за обезщетение за неимуществени вреди, подлежи на самостоятелно разглеждане, доказване и решаване в настоящото дело. Счита, че въззивната инстанция неправилно е приложила ТР №1/23.12.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС и неправилно е вложила друг смисъл, като е пропуснала да отчете, че даденият от ОСТК отговор „В производството по пряк иск обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, сочи еднозначно на извода, че размерът на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД и застрахователната сума по договора, са само горната граница на отговорността на застрахователя. Позовава се и на разпоредбата та чл. 493а, ал. 4 КЗ. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете със законните последици.