за прилагането на нормата на чл. 235, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, който е решен в противоречие с ППВС №1/1953 г., както и по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. За да се приложи разпоредбата на чл. 211, т. 1 КЗ, необходимо ли е умишленото причиняване на застрахователното събитие да бъде установено с влязъл в сила акт на наказателен съд. 2. Деянието, чрез което е причинено умишлено застрахователно събитие трябва ли да попада в хипотезата на състав на престъпление по НК. 3. Каква е формата на вината, визирана в употребения термин умишлено в текста на чл. 211, т. 1 КЗ. 4. Декларирането на неверни обстоятелства при предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, представлява ли неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя. 5. Установяването на несъответствие между декларираното от застрахования или негов представител и действително случилото се, представлява ли неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя. 6. Липсата на причинно-следствена връзка между декларираното от застрахования или негов представител и действително случилото се, достатъчно основание ли е за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. 7. Може ли застрахователят да се позове на измамни действия на застрахования или негов представител, когато същите не са установени с влязла в сила присъда.