чл. 136а ал. 5 КТ

Следва ли да се прави разлика между почивка след положено дежурство, компенсация от положено дежурство и труд, положен над нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, и тъй като се касае за три различни института, уредени в различни разпоредби на нормативни актове, за кое от всички тези вземания на военнослужещия е валидна тригодишната погасителна давност съгласно ТР №6/2017 г. на ОСГК на ВКС?
Признаването на факти от претенцията на ищеца на основание чл. 146, ал. 4 ГПК равнозначно ли е на признаване на иска му от страна на ответника?
След като за процесния случай поради нормативна непълнота се прилага на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА правилото на чл. 136а, ал. 5 КТ, не следва ли съдът да приложи по аналогия и правилото на чл. 136а, ал. 4 КТ?
Не съставлява ли нарушение на принципа на равенство на страните, посочен в чл. 9 ГПК, след като в ТР №6/2017 г. от 11.2.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС се урежда защита правата на икономически по-слабата страна, а не е уреден механизъм за защита правата на ответната страна?
След като ТР №6/2017 г. от 11.02.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС урежда кратката тригодишна погасителна давност в полза на правоимащия военнослужещ, а не урежда защитата на ответника-военното формирование работодател, не следва ли в полза на ответника да се приложи на по-силно основание институтът на десетгодишната абсолютна давност по смисъла на чл. 171 ДОПК и дали неприлагането и в противен случай не определя военното формирование като вечния длъжник?