съдия Драгомир Драгнев

дали допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по висящо производство е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета а ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Силистренският окръжен съд е дал разрешение на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение №153 от 13.06.2018 г. по гр. д. №4658/2017 г. на IV ГО, решение №210 от 15.06.2015 г. по гр. д. №3053/2014 г. на III ГО определение №2679/25.09.2023 г. по ч. гр. д. №3070/2023 г. на I ГО, определение №141 от 11.04.2022 г. по ч. гр. д. №1069/2022 г. на III ГО и др. Според тази практика искът за вреди по чл. 2б ЗОДОВ, предизвикани от забавено правосъдие по висящи дела, може да бъде предявен без да са налице предпоставките на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, които са предвидени само за вреди, причинени по приключени производства. Ето защо обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, трябва да бъде отменено заедно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.