Решения по чл. 248 ГПК

относно извода на въззивния съд, че по делото не са установени такива факти и обстоятелства, които да обусловят особена и силна емоционална връзка между пострадалия и брат му Р. В., поради което последният не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, не може да се направи извод, че името му погрешно е посочено като касатор при подаване на касационната жалба. Процесуалният институт „очевидна фактическа грешка е относим към актовете на съда. Допусната от страната грешка в подадената молба или жалба може да бъде отстранена единствено чрез изявление на самата страна. В случая оплакванията в касационната жалба са били не само относно правилността, но и относно допустимостта на въззивното решение, а в изложението е налице и позоваване на служебно приложимото от съда основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Именно затова и с оглед липсата на уточнение от страна на Р. С. В. или на процесуалния му представител адвокат С. Ч., че името му погрешно е посочено в титулната част на касационната жалба, касационния съдебен състав е приел при постановяване на определението по чл. 288 ГПК №3234/26.10.2023 г., че Р. С. В. атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него против ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Х. С. В. при ПТП на 3.11.2017 г. от водача И. Х. Т. за сумата 20 000 лв. и предявения от него против иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Х. С. В. при ПТП на 3.11.2017 г. от водача И. Х. Т. за сумата 20 000 лв.