чл. 59 ал. 4 ЗБН
Прихващане
Чл. 59. […] (4) Счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Съставлява ли предварителното разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от синдика на несъстоятелната банка? Отсъствието на такова разрешение води ли до недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли ясен, достъпен и предвидим закон по смисъла на чл. 1, пар. 1 Протокол 1 към КЗПЧОС?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли легитимна цел в защита на обществен интерес по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства пропорционална ли е на преследваната легитимна цел по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства не съставлява ли прекомерна тежест за засегнатия индивид по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства предоставя ли на засегнатите лица адекватна защита по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства отговаря ли на изискванията за допустима намеса от страна на държавата по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)? Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане? Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период? При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция? При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката? Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 44 ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Приложима ли е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., за процесните прихващания въпреки обявения за противоконституционен пар. 8 ЗИДЗБН, с който е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 се допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност дори ако те имат обратно действие?
С оглед противоречието между определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 и Решение №8/27.05.2021 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на пар. 8 на ЗБН, следва ли да се приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., доколкото правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на Европейския съюз, включително над Конституцията и решенията на Конституционния съд?
От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по-ранен етап?
Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията преди 28.11.2014 г.), да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?
Узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ не следва ли да се приеме за публично оповестена и достигнала до всеки заинтересован от ситуацията в КТБ и най-вече длъжници и кредитори на банката?
Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН по отношение на прихващане, което представлява и искане за извършване на платежна операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 14 ал. 1 ЗНА, чл. 14 ЗНА, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
В условия на „специален надзор“, преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон?
При разглеждане на иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, обстоятелства които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване?
Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, във време, в което банката е в състояние на особен надзор и което не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма предвидена в специалния ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 1 ЗБН, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 63 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 121 ЗКИ, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. Физическо лице, различно от лицата по чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН, дължи ли заплащане на държавна такса по обжалване на съдебно решение, постановено по иск по чл. 59 ЗБН? Може ли това физическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса по обжалването, ако само не е поискало това и не са налице нито предпоставките на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН, нито тези на чл. 83 ГПК?; 2. Юридическо лице, спрямо което е налице открито производство по несъстоятелност, дължи ли заплащане на държавна такса за обжалване на съдебно решение, постановено по иск по чл. 59 ЗБН или същото следва да бъде освободено, изцяло или отчасти, от това задължение? 3. Следи ли въззивният съд служебно за редовността на подадена въззивна жалба, валидно и допустимо ли е съдебно решение, постановено по нередовна въззивна жалба? 4. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 16.09.2014г. – датата на обявяване на Решение №114 на Управителния съвет на Българска народна банка? 5. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 22.10.2014г. – датата на обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014г., изготвен от одиторските фирми „Ъ. енд Я. Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, евентуално към 27.10.2014г. – датата на публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД? 6. Действията на длъжник на търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115/отм./ и сл. ЗКИ по придобиване на големи по размер вземания от кредитори на банката с цел погасяване, изцяло или частично на задължения към тази банка, тълкувани в светлината на последователно приетите от Българската народна банка мерки, както и на договорките на това лице с неговия цедент, респ. неговите цеденти, представляват ли годно доказателствено средство за установяване на знанието на този длъжник за неплатежоспособност на търговска банка по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 261 т. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 60 ал. 3 ЗБН, чл. 612 ал. 2 ТЗ, чл. 62 ал. 1 ЗБН, чл. 62 ал. 2 ЗБН, чл. 645 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 77 ГПК, чл. 78 ал. 10 ГПК, чл. 83 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са следните:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Добрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения. 2. Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане. 3. Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ за периода на специалния надзор. В случай, че това вземаме не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период. 4. Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 ЗПУПС, респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС. Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ). 5. Следва ли на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде придадено обратно действие независимо от обявяването му за противоконституционно доколкото обратното действие е в съответствие с правото на ЕС, съгласно определение от 15.11.2022 г. по дело С-260/2021 на СЕС. 6. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършваш прихващане. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства делото. По отношение на първи, втори, четвърти и шести въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо въпроси втори, трети, пети и шести се навеждат и доводи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По отношение на пети въпрос се поддържа и че е решен в противоречие с практиката на СЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– относно правомощията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт, цитираната от касатора и служебно известна на състава съдебна практика последователно приема, че и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира свои собствени фактически и правни изводи, както и да се произнесе по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение в рамките на предмета на въззивната проверка по чл. 269 ГПК. В конкретния случай не се установява отклонение от посочената практика, като несъгласието на касатора с изложените от въззивния съд мотиви по съществото на спора, формирани след обсъждане на всички относими към разрешаването му доказателства и доводи, не може да обуслови уважаване на искането за достъп до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 3 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 121 ЗКИ, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН, чл. 62 ал. 2 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ, чл. 81 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.