е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „Обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по т. гр. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуално - правен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. К. е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на О., т. 1. По този начин не е въведено мотивирано изложение на общото основание, което има за последица недопускане на касационно обжалване. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.