1. Отреждането на един терен за улица означава ли автоматично, че той преминава в собственост на общината или държавата и кога се счита отчуждено от собствениците едно дворно място, ако отчуждаването е извършено с уличнорегулационен план при действието на ЗПИНМ, редакция преди 1956г., съответно след 1956г. и приложима ли е нормата на чл. 39, ал., ЗПИНМ /първоначална редакция/ при неприложен план; 2. По смисъла на чл. 74а ЗПИНМ завземането на имотите по установения ред означава ли спазването на чл. 79 ППИНМ /ДВ, бр.51/1950г./, съгласно който заемането на отчуждените недвижими имоти за мероприятия на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия става след обезщетяване на собственика съгласно чл. 73 от същия правилник /чрез плащане в брои, или чрез заплащане на лихва от заемането на имота до плащането/; 3. Заемането на терена доказва ли се от записа на самия план или е необходимо наличието на доказателства за заемането на имота; 4. Следва ли да бъде установена относимата правна норма и съответно изследван въпроса кога е влезнал в сила съответния уличнорегулационен план; 5. Допустимо ли е придобиването на правото на собственост на няколко придобивни основания при конкуренция на последните; 6. Следва ли произнасянето на съда по заявено придобивно основание, основаващо се на давностно владение, да бъдат обсъдени и приети за доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно освен изтичането на период от 10 години следва ли да бъде доказано осъществяването на владение, което владение при това да е явно, категорично и безсъмнено и 7. Длъжен ли е съдът да посочи в доклада по делото правнорелевантните факти, които следва да се установят в производството и представлява ли процесуално нарушение произнасянето му по факти, които не са посочени на страните, без да е указано значението им за претендираното право. Поддържа, че всички въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС/задължителна и незадължителна/, а част от тях /не е посочено кои/ са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и че решението е очевидно неправилно.