чл. 577 ал. 1 ГПК

Допустимо ли е съдът да приеме, че липсата на изрични действия, демонстриращи отричане на правата на собственика, е достатъчно основание да се заключи за липса на намерение за своене, при положение че са налице други релевантни обстоятелства, като продължително упражняване на фактическа власт и провеждане на производство по обстоятелствена проверка?
Следва ли родствената връзка "родител-дете" да се третира като презумпция за държане вместо владение, която автоматично изключва възможността детето да придобие имота по давност, или съдът е длъжен да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства по делото?
Съответства ли на процесуалните правила въззивният съд да вмени в тежест на жалбоподателя доказване на "изрично заявяване и показване чрез действия на отричане на правата на собственика, включително "недопускане, отблъскване, заграждане, смяна на брави", при положение че давностното владение може да се установи и чрез други релевантни доказателства?
Дали съдът правилно е тълкувал изискванията за давностно владение в случаите на роднинска връзка между владелеца и собственика? Въпросът засяга преценката на съда, че роднинската връзка между майка и син автоматично изключва намерението за своене, без да се вземат предвид конкретните факти - 10-годишно самостоятелно живеене, грижи за имота и липса на претенции от страна на собствениците?
Следва ли да бъде признато за придобиване по давност право на собственост върху идеална част от недвижим имот в полза на владелец, който упражнява фактическа власт върху тази част повече от десет години, въпреки че по отношение на останалата идеална част от същия имот е признат за държател, а собственикът на целия имот трайно е изгубил интерес към него за същия период?
Допустимо ли е да бъде признат за собственик на идеална част от недвижим имот на основание придобивна давност владелец, който същевременно е признат за държател по отношение на друга идеална част от същия имот, при продължително бездействие на съсобственик за период над десет години? Съществува ли колизия между правното положение на владелеца по отношение на различните идеални части на имота, която изисква тълкуване от ВКС?
Следва ли продължителното (над десет години) дезинтересиране на собственик от негов недвижим имот да бъде правно релевантно обстоятелство при преценката за наличие на владение, годно да доведе до придобивна давност в полза на трето лице, което упражнява фактическа власт върху идеална част от имота, но е признато за държател по отношение на останалата част?
Необходимо ли е Върховният касационен съд да даде тълкуване относно приложението на института на придобивната давност при съсобственост, когато един от съсобствениците трайно е абдикирал от правата си върху имота за период над десет години, а трето лице упражнява фактическа власт върху идеална част от имота, имайки качеството на държател по отношение на останалата част?
Представлява ли трайното (над десет години) бездействие на съсобственик основание за трансформация на държането върху идеална част от имот във владение, годно да доведе до придобивна давност в полза на лице, което владее друга идеална част от същия имот?