няма посочване на конкретен акт на ВКС. 3/ Допустимо ли е и представлява ли процесуално нарушение събиране на доказателства от въззивната инстанция, които не са свързани нито с нови или нововъзникнали обстоятелства, нито са били сочени пред първата инстанция и евентуално тя да е отказала да ги допусне. Непредставянето на доказателства в определените процесуални срокове, преклудира ли правото на страната да ги представи по-късно, вкл. и пред въззивния съд. 4/ Представлява ли процесуално нарушение излагане на правни изводи от въззивния съд в противоречие с безспорно установените факти между страните конкретно относно съдържанието на доклада. Изричното заявяване на процесуалния представител на ищеца че няма възражения по доклада, основание ли е да излага доводи в обратна насока във въззивната жалба и съдът да допуска доказателства, позовавайки се на несъществуващо процесуално нарушение, свързано с непълен доклад по делото. 5/ „Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по непредявен иск, а при направено правоизключващо възражение за нищожност, да приеме направеното възражение за иск“. Твърдението е, че ответницата не е предявила инцидентен установителен иск, а само правоизключващо възражение за нищожност, и произнасяйки се с диспозитив по него, САС постановил недопустим съдебен акт. 6/ Непредставянето на доказателства, които страната е задължена да представи, основание ли е за приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК. Без да посочва към кой от процесуалноправните въпроси са относими, касаторката се позовава на решения по гр. д.№2427/2014 на 4г. о., т. д.№213/2012 на 2, т. о., по гр. д.№4488/2013 на 4 г. о., гр. д.№7424/2013 на 3 г. о., 6193/2013 на 4 г. о., 7040/2014 та 3 г. о., 6387/2011 на 3г. о. и на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.