чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП
Видове неимуществени авторски права
Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8 , при които това право се уговаря по договор;
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не - „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които го е заблудил, че притежава правата?
Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга - правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?
Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата? Съществува ли законодателна промяна в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 2 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 5 ЗАПСП, чл. 18 ал. 1 ЗАПСП, чл. 19 ЗАПСП, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 35 ЗАПСП, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 95 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Установява ли нормата на чл. 33 ЗАПСП принцип на „еднократност“ на наследяването на авторското право, в смисъл, че след смъртта на наследниците от първия призован към наследяване ред, в рамките и преди изтичането на 70-годишния срок на закрила, авторското право преминава върху държавата? При провеждане на сравнително историческо тълкуване на нормите на чл. 33 ЗАПСП и чл. 18 ЗАП от 1951 г. (отм. ДВ 56, 29.06.1993 г., бр.) може ли да се направи тълкувателния извод, че и двата текста въвеждат един и същи принцип на „еднократност“ на наследяването?
Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява сключването на издателски договор, както и приравнява ли се неформалният договор по чл. 36 ЗАПСП на издателския такъв по чл. 43 и сл. ЗАПСП? Може ли след смърт на автора неговата воля за разгласяване чрез издаване на екземпляри от неразгласено приживе произведение да се доказва със свидетелски показания или следва да бъдат приложени ограничителните норми на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и в тази връзка с какви доказателствени средства се установява, че неимущественото право на разгласяване чрез издаване на непубликувано произведение е било упражнено приживе от автора, без да е бил сключен формален издателски договор?
При липса на валидно изразена воля приживе на автора за разгласяване на неразгласено произведение, преминава ли това право върху наследниците му в неговия пълен обем и ограничени ли са те при упражняването на същото право от разпоредбата на чл. 17 ЗАПСП и по-конкретно спиране на използването поради промяна в убежденията, правомощие по чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗАПСП?
Приложим ли е чл. 8, ал. 2 ЗАПСП при упражняване на сънаследено авторско право и как се упражнява същото и в частност съвместно от всички сънаследници по общо съгласие по правилата на чл. 8, ал. 2 ЗАПСП или по правилата на чл. 32, ал. 2 ЗС? Следва ли чл. 8 ЗАПСП да се приложи по аналогия във всички случаи на съпритежание на авторско право, включително и при съпритежание, възникнало в резултат на наследствено правоотношение?
Има ли акт на разпространение, по смисъла т. 2 пар. 4 ДР ЗАПСП, на литературно произведение при продажба на екземпляри от това произведение, които са били дарени на лицето, извършващо продажбата?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, чл. 164 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 27 ал. 1 ЗАПСП, чл. 27 ЗАПСП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ЗАПСП, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 33 ЗАПСП, чл. 36 ЗАПСП, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 8 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015
При извършен доклад и допуснато обяснение на страна по чл.176 от ГПК с разпореждането по чл.312, ал.1 ГПК, т.2 и т.4, съобщено на страната, пречка ли е за приложението на последиците по чл.176, ал.3 ГПК непроизнасянето от съда по това искане по чл.176 ГПК в първото открито съдебно заседание?
Относно предпоставките за приложението на презумцията по чл.6, ал.1 ЗАПСП и нейното оборването по чл.154, ал.2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 176 ал. 2 ГПК, чл. 176 ал. 3 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗАПСП, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 310 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 312 ал. 1 ГПК, чл. 312 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 312 ГПК, чл. 6 ал. 1 ЗАПСП, чл. 6 ЗАПСП, чл. 7 ЗАПСП
Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014
Договорът, с който се предоставя изключителното право на ползване на художествения проект от автора му на възложителя на проекта за определен в него срок, представлява ли „уговорено друго” според разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. Посоченото в ал. 2 на чл. 42 ЗАПСП „ друго уговорено” по какъв начин следва да бъде договорено – само в самия договор за поръчка или може да бъде уговорено в друг, отделен договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мариана Костова
чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 5 ЗАПСП, чл. 16 ЗАПСП, чл. 18 ЗАПСП, чл. 19 ЗАПСП, чл. 20а ЗЗД, чл. 24 ЗАПСП, чл. 25 ЗАПСП, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 286 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ЗЗД, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 36 ЗАПСП, чл. 41 ал. 2 ЗАПСП, чл. 42 ал. 1 ЗАПСП, чл. 42 ал. 2 ЗАПСП, чл. 42 ЗАПСП, чл. 81 ГПК, чл. 9 ЗЗ, чл. 9 ЗЗД, чл. 94 ЗАПСП
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.