са дадени с цитираните от касатора решения на ВКС (решение №52 от 3.11.2011 г. по т. д. №325/2009 г., 2, т. о., решение №31/21.06.2013 г. по гр. д. №310/2012 г., 1 г. о., решение №218 от 5.06.2012 г. по т. д. №704/2010 г., 2, т. о. ), както и с ТР №ТР №4/14.03.2016 г. по т. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че при преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар. 5 ПЗР, вр. чл. 11 от Указ 56 за стопанската дейност, учредената държавна фирма не придобива правото на собственост върху държавното имущество, включено в уставния й фонд, а разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество. Едва след преобразуване на държавната фирма, регистрирана по Указ №56 за стопанската дейност, в еднолично търговско дружество по реда на пар. 7 ПЗР ТЗ, вр. чл. 61 и 62 ТЗ, вр. ЗОЕТДДИ от 1991 г., съотв. ЗППДОП /отм./ собствеността върху предоставеното за стопанисване и управление на държавните фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на търговското дружество. Държавата остава собственик на дяловете, съотв. акциите на дружеството, но не и на имуществото му. Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 1 ПМС №201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОП /отм./, включва като елемент и акт на съответния държавен орган за преобразуване на държавното предприятие или на държавната фирма, регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност, в търговско дружество по Търговския закон.