чл. 59 ал. 6 изр. 1 СК

1. „При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето във връзка с определянето на режима на личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът трябва ли да вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка?“; 2. „Длъжен ли е съдът да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, или може да изгради изводите си само на част от тях, без да обсъжда другите в пълнота?“; 4. „Не изслушването на детето във връзка с претенцията за определяне на режим на личен контакт между детето и неупражняващия родителските права родител, когато е поискано с въззивната жалба, представлява ли процесуално нарушение, от което зависи изхода на спора, доколкото желанията и чувствата на детето представляват обстоятелство, което се взима предвид при определяне режима на личен контакт?“; 5 „Не допускането на съдебно-психологични експертизи за всеки един от родителите и детето във връзка с претенцията за определяне на режим на личен контакт между детето и неупражняващия родителските права родител, когато е поискано с въззивната жалба, както и с допълнителна молба във връзка с твърдени новонастъпили в хода на въззивното производство обстоятелства, представлява ли процесуално нарушение, от което зависи изхода на спора, доколкото конкретното психоемоционално състояние на детето, привързаността на детето към неупражняващия родителски права родител, способността на неупражняващия родителски права родител да се грижи за детето и евентуалното отчуждително въздействие на упражняващия родителски права родител, способността му да съдейства за контактите на детето с другия родител представляват обстоятелства, които се взимат предвид при определяне режима на личен контакт?“ и 6. „При започване на училище от детето, следва ли установеният до този момент обичаен, утвърден и в интерес на детето седмичен режим на личен контакт между детето и неотглеждащия родител да се приема за неподходящ единствено с оглед предстоящото от есента на съответната година посещение на малолетното дете на училище като ученик/чка в първи клас, свързано с пълноценната подготовка на учебния материал и само поради това обстоятелство този режим да се стеснява?“. Твърди се, че първите три от поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с: решение №60287/09.12.2021 г по гр. д. №85/2021 г. на ВКС, IV г. о.; решение №59/04.05.2018 г. по гр. д. №2396/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение №147/04.06.2014 г. по гр. д. №1557/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение №217/27.05.2015 г. по гр. д. №6851/2014 г. на ВКС, IV г.o.; решение №36/20.03.2015 г. по гр. д. №4794/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение №59/04.05.2018 г. по гр. д. №2396/2017 г. на III г. о. По четвъртия въпрос се сочи противоречие с: решение №60287/09.12.2021 г. по гр. д. №85/2021 г. на ВКС, IV г. о. и решение №110/22.05.2018 г. по гр. д. №327/2018 г. на ВКС, IV г. о., по петия с решение №60287/09.12.2021 г. по гр. д. №85/2021 г. на ВКС, IV г. о., а по последния въпрос с решение №291 по гр. д. №115/2012 г. на ВКС, III г. о.