дали решението в охранителното производство има сила на пресъдено нещо/ res judicata/. Така формулираният от касатора въпрос е израз на превратно тълкуване на съображенията на съдилищата за прекратяване на производството. Ето защо този въпрос е без значение за изхода на спора относно допустимостта на повторно предявената молба и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. В правната теория и съдебната практика е безспорно, че съдебното решение, постановено в охранителното производство, няма сила на пресъдено нещо. Това обаче не води до извода, че молителят може повторно да подава заявление със същото искане след удовлетворяването на първа му молба. Липсата на сила на пресъдено нещо означава, че решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт/чл. 538, ал. 3 ГПК/. Решението, с което молбата се уважава обаче, не подлежи на обжалване/чл. 537, ал. 1 ГПК/, не може да се отмени от съда, който го е постановил в охранителното производство, ако е породил изгодни за молителя правни последици, а подлежи на атакуване по исков ред от засегнатите лица. Следователно положителното решение в охранителното производство, пораждащо за молителя изгодни последици, се ползва със стабилитет и неоттегляемост, които са пречка за повторно предявяване на същата вече уважена молба. По този решаващ за изхода на спора въпрос обжалваното определение съответства на правните норми и практиката на ВКС, поради което касационното му обжалване не следва да се допуска.