чл. 434 ГПК

Макар в процесуалния закон да няма легална дефиниция на понятието „незабавно“ е очевидно, че едноседмичният срок между връчването на длъжника на поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК, и изпратеното съобщение до районния съд, с което е уведомен за връчването и е приложено копие от тази покана (както твърди и самия жалбоподател), не осъществява съдържанието на този термин. Съдебният изпълнител е имал обективната възможност да предприеме действията по чл.418, ал. 5 ГПК още в деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като се касае за формално изпълнение, което не отнема нито много време, нито изисква значителни усилия. Не може да намери опора в закона оплакването в жалбата, че дори ЧСИ да е вдигнал служебно наложените обезпечителни мерки преди да е влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, това действие е без значение, тъй като дори и обжалвано постановлението следва да бъде потвърдено, предвид отреченото с влязло в сила решение съществуване на вземането на взискателя срещу длъжника, посочено в издадения изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК установява задължение за незабавни действия на ЧСИ по вдигане на обезпеченията, но поставя условие за стабилитет на съответния акт (постановление за прекратяване, респ. разпореждане за приключване).