чл. 63 ЗБН

Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН, която определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността по чл. 54 ЗБН, от диспозитивен или от императивен характер е? Подлежи ли на разширително тълкуване нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН?
Следва ли в производството по несъстоятелност на кредитна институция да се прилага чл. 616 ТЗ, определяща кредиторите на несъстоятелността, включително и кредиторите за разноските във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност при изрична уредба на кръга от вземания на кредитори в чл. 4 ЗБН при действието на препращащата норма на чл. 612, ал. 2, изречение първо ТЗ?
Приложима ли е по аналогия нормата на чл. 688, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност на кредитна институция за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на търговец?
Включването на вземане на кредитор за вземане за съдебни разноски във връзка с участието на кредитора в несъстоятелността и възникнали след откриване на производството, макар и с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, който кредитор е извън кръга на кредиторите на банката по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗБН, не го ли поставя в привилигировано положение спрямо кредитора за разноски в последен ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, тъй като в чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН изпреварва кредиторите за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката?