Закон за собствеността
чл. 6 ЗСЧл. 6. Собствеността на държавата и на общините е публична и частна.
[Редакция към ДВ, бр. 77/1991 г.]
Чл. 6. Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива. Общинска собственост е имуществото:
1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;
2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;
3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;
4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;
5. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;
6. възстановено чрез реституция;
7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;
8. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон.
[Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
Чл. 6. Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват. Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.
[Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
Чл. 6. Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.чл. 6, ал. 2 ЗСЧл. 6. [...] Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.чл. 13 ЗСЧл. 13. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
[Редакция ДВ 77/1991]
Чл. 13. Замяна на държавен, съответно общински недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите.
Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.
Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.чл. 13, ал. 2 ЗСЧл. 13. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
[Редакция ДВ 77/1991]
Чл. 13. [...] Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.чл. 15 ЗСОтменен [Редакция към ДВ 77/1991]
Чл. 15.Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.
Право на собственост и право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна или общинска земя, включена в строителните граници на населените места.
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.
Право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва по цени, определени с тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случай и при условия, определени от Министерския съвет.
Заедно с правото на строеж юридическите лица заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.чл. 15, ал. 1 ЗСЧл. 15. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
Редакция към ДВ 77/1991:
Чл. 15. Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.чл. 15, ал. 3 ЗСЧл. 15. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
Редакция към ДВ 77/1991:
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.чл. 18 ЗСЧл. 18. Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти - частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.чл. 19 ЗСЧл. 19. Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.чл. 29, ал. 1 ЗСЧл. 29. (1) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците-и при наследяване по закон.чл. 29, ал. 2 ЗСЧл. 29. [...] (2) Граждани на държавите-членки на Европейския съюз, или на държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.чл. 29, ал. 3 ЗСЧл. 29. [...] (3) Юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз, или от държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя по реда на ал. 2.чл. 29, ал. 4 ЗСЧл. 29. [...] (4) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.чл. 30 ЗСЧл. 30. (1) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
(2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
(3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.чл. 30, ал. 2 ЗСЧл. 30. [...] (2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.чл. 30, ал. 3 ЗСЧл. 30. [...] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.чл. 30, ал. 3, предл. първо ЗСЧл. 30. [...] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.чл. 31 ЗСЧл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
(2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.чл. 31, ал. 1 ЗСЧл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.чл. 31, ал. 2 ЗСЧл. 31. [...] (2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.чл. 32 ЗСЧл. 32. (1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. (2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.чл. 32, ал. 1 ЗСЧл. 32. (1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.чл. 32, ал. 2 ЗСЧл. 32. [...] (2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.чл. 33 ЗСЧл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
(2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
(3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.чл. 33, ал. 1 ЗСЧл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.чл. 33, ал. 2 ЗСЧл. 33. [...] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.чл. 33, ал. 3 ЗСЧл. 33. [...] (3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.чл. 34 ЗСЧл. 34. (1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
(2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
(3) Искът за делба не се погасява с давност.чл. 34, ал. 1 ЗСЧл. 34. (1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.чл. 34, ал. 2 ЗСЧл. 34. [...] (2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.чл. 34, ал. 3 ЗСЧл. 34. [...] (3) Искът за делба не се погасява с давност.чл. 35 ЗСЧл. 35. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.
(2) Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.
(3) (Отм. - ДВ 31/1990)чл. 35, ал. 1 ЗСЧл. 35. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.чл. 37 ЗСЧл. 37. Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.чл. 38 ЗСЧл. 38. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
(2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
(3) Общите части не може да се делят.чл. 38, ал. 1 ЗСЧл. 38. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.чл. 38, ал. 2 ЗСЧл. 38. [...] (2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.чл. 38, ал. 3 ЗСЧл. 38. [...] (3) Общите части не може да се делят.чл. 39 ЗСЧл. 39. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.
(2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.чл. 39, ал. 1 ЗСЧл. 39. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.чл. 39, ал. 2 ЗСЧл. 39. [...] (2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.чл. 40 ЗСЧл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
(2) При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.
(3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.чл. 40, ал. 1 ЗСЧл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.чл. 40, ал. 3 ЗСЧл. 40. [...] (3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.чл. 41 ЗСЧл. 41. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.чл. 42 ЗСЧл. 42. (Отм. ДВ 57/2011).
[Редакция към ДВ 6/2009]
Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител.
[Редакция към ДВ 19/1985]
Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет.чл. 43 ЗСЧл. 43. (Отм. ДВ 57/2011)
[Редакция към ДВ 6/2009]
Чл. 43. (1) Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, половината от собствениците.
(2) В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.
(3) Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.чл. 44 ЗСЧл. 44. (Отм. - ДВ 57/2011 г.)
[Редакция към ДВ 32/2005]
Чл. 44. (1) Общото събрание взема решение с мнозинство, което представлява повече от половината от присъствуващите собственици.
(2) В случая на ал. 2 на предходния член общото събрание решава с мнозинство на гласовете на присъствуващите.чл. 47 ЗСЧл. 47. (Отм. ДВ 57/2011.).
Редакция към ДВ 6/2009:
Чл. 47. (1) Управителят съвет представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
(2) Управителят представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.
(3) Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.чл. 50 ЗСЧл. 50. Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.чл. 51 ЗСЧл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.чл. 52 ЗСЧл. 52. Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.чл. 52, изр. 2 ЗСЧл. 52. Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.чл. 53 ЗСЧл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.чл. 54 ЗСЧл. 54. С решение на Министерския съвет могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването или стопанисването на имота.чл. 55 ЗСЧл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.чл. 56 ЗСЧл. 56. (1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
(2) Ползувателят не може да отчуждава своето право.чл. 57 ЗСЧл. 57. (1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
(2) При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
(3) Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
(4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.чл. 57, ал. 1 ЗСЧл. 57. (1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.чл. 57, ал. 4 ЗСЧл. 57. [...] (4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.чл. 58 ЗСЧл. 58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.чл. 59 ЗСЧл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
(2) Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
(3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.чл. 59, ал. 1 ЗСЧл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.чл. 59, ал. 3 ЗСЧл. 59. [...] (3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.чл. 59, ал. 3, предл. второ ЗСЧл. 59. [...] (3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.чл. 60 ЗСЧл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.чл. 61 ЗСЧл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.чл. 62 ЗСЧл. 62. Относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.чл. 63 ЗСЧл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
(2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
(3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.чл. 63, ал. 1 ЗСЧл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.чл. 63, ал. 2 ЗСЧл. 63. [...] (2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.чл. 64 ЗСЧл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.чл. 66 ЗСЧл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
(2) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(3) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
(4) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.чл. 66, ал. 1 ЗСЧл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.чл. 67 ЗСЧл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
(2) (Отм., ДВ 33/1996)чл. 67, ал. 1 ЗСЧл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.чл. 67, ал. 2 ЗСЧл. 67. [...] (2) (отм., ДВ 33/1996 г.) (2) (Нова - ДВ 87/1974 г.; изм., ДВ 91/1988 г.) Предходната алинея не се прилага за държавни имоти. Когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване правото на строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж. Подобренията, направени в мястото, се оценяват и заплащат по реда на чл. 72.чл. 68 ЗСЧл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.чл. 68, ал. 1 ЗСЧл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.чл. 68, ал. 2 ЗСЧл. 68. [...] (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.чл. 69 ЗСЧл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.чл. 70 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.чл. 70, ал. 1 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.чл. 70, ал. 2 ЗСЧл. 70. [...] (2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.чл. 70, ал. 3 ЗСЧл. 70. [...] (3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.чл. 71 ЗСЧл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.чл. 72 ЗСЧл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
(2) Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.чл. 72, ал. 1 ЗСЧл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.чл. 72, ал. 3 ЗСЧл. 72. [...] (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.чл. 73 ЗСЧл. 73. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
(2) Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.чл. 73, ал. 1 ЗСЧл. 73. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.чл. 74 ЗСЧл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
(2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.чл. 74, ал. 1 ЗСЧл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.чл. 74, ал. 2 ЗСЧл. 74. [...] (2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.чл. 75 ЗСЧл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.чл. 76 ЗСЧл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.чл. 77 ЗСЧл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.чл. 78 ЗСЧл. 78. (1) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(2) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.чл. 78, ал. 1 ЗСЧл. 78. (1) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.чл. 78, ал. 2 ЗСЧл. 78. [...] (2) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.чл. 79 ЗСЧл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
(2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.чл. 79, ал. 1 ЗСЧл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.чл. 79, ал. 2 ЗСЧл. 79. [...] (2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.чл. 80, ал. 1 ЗСЧл. 80. (1) Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.чл. 81 ЗСЧл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.чл. 82 ЗСЧл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.чл. 83 ЗСЧл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.чл. 84 ЗСЧл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.чл. 85 ЗСЧл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.чл. 86 ЗСЧл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
[Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.
[Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
Чл. 86. Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.чл. 89, ал. 1 ЗСЧл. 89. (1) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не се прилага.чл. 92 ЗСЧл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.чл. 93 ЗСЧл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.чл. 95, ал. 2 ЗСЧл. 95. [...] (2) Ако нито един от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта.чл. 97 ЗСЧл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.чл. 98 ЗСЧл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.чл. 99 ЗСЧл. 99. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.чл. 100 ЗСЧл. 100. (1) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
(2) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.чл. 101 ЗСЧл. 101. За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение.чл. 108 ЗСЧл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.чл. 109 ЗСЧл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
(2) (отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)чл. 109, ал. 1 ЗСЧл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.чл. 109а ЗСЧл. 109а. Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.чл. 110 ЗСЧл. 110. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
(2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.чл. 110, ал. 1 ЗСЧл. 110. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.чл. 110, ал. 2 ЗСЧл. 110. [...] (2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.чл. 111 ЗСЧл. 111. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
(2) Относно всички други права се прилагат разпоредбите, които се отнасят до движимите вещи.
(3) Разпоредбите в глави V - XI важат за всички видове собственост по чл. 2, доколкото не е постановено друго.чл. 111, ал. 1 ЗСЧл. 111. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.чл. 112 ЗСЧл. 112. Вписват се:
а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;
в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;
г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителни протоколи относно такива имоти;
д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;
е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;
ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и
з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;
и) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.
к) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.чл. 112, б. а ЗСЧл. 112. Вписват се: а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 33 от 1996 г., доп., бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;чл. 112, б. з ЗСЧл. 112. Вписват се: [...] з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;чл. 112, б. к ЗСЧл. 112. Вписват се: [...] к) (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.чл. 113 ЗСЧл. 113. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.чл. 114 ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.
Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.чл. 114, ал. 1 ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.чл. 114, ал. 1, б. а ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;чл. 114, ал. 1, б. б ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, ичл. 114, ал. 1, б. б, изр. 2 ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, ичл. 114, ал. 1, б. в ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.чл. 114, ал. 2 ЗСЧл. 114. [...] На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.чл. 115 ЗСЧл. 115. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.
(2) В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
(3) Съдът не издава препис от решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.
(4) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.чл. 115, ал. 1 ЗСЧл. 115. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.чл. 115, ал. 2 ЗСЧл. 115. [...] (2) В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.чл. 115, ал. 4 ЗСЧл. 115. [...] (4) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.чл. 116 ЗСЧл. 116. Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.
[Редакция към ДВ, бр. 77/1991 г.]
Чл. 6. Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива. Общинска собственост е имуществото:
1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;
2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;
3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;
4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;
5. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;
6. възстановено чрез реституция;
7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;
8. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон.
[Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
Чл. 6. Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват. Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.
[Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
Чл. 6. Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.чл. 6, ал. 2 ЗСЧл. 6. [...] Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.чл. 13 ЗСЧл. 13. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
[Редакция ДВ 77/1991]
Чл. 13. Замяна на държавен, съответно общински недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите.
Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.
Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.чл. 13, ал. 2 ЗСЧл. 13. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
[Редакция ДВ 77/1991]
Чл. 13. [...] Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.чл. 15 ЗСОтменен [Редакция към ДВ 77/1991]
Чл. 15.Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.
Право на собственост и право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна или общинска земя, включена в строителните граници на населените места.
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.
Право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва по цени, определени с тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случай и при условия, определени от Министерския съвет.
Заедно с правото на строеж юридическите лица заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.чл. 15, ал. 1 ЗСЧл. 15. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
Редакция към ДВ 77/1991:
Чл. 15. Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.чл. 15, ал. 3 ЗСЧл. 15. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
Редакция към ДВ 77/1991:
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.чл. 18 ЗСЧл. 18. Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти - частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.чл. 19 ЗСЧл. 19. Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.чл. 29, ал. 1 ЗСЧл. 29. (1) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците-и при наследяване по закон.чл. 29, ал. 2 ЗСЧл. 29. [...] (2) Граждани на държавите-членки на Европейския съюз, или на държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.чл. 29, ал. 3 ЗСЧл. 29. [...] (3) Юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз, или от държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя по реда на ал. 2.чл. 29, ал. 4 ЗСЧл. 29. [...] (4) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.чл. 30 ЗСЧл. 30. (1) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
(2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
(3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.чл. 30, ал. 2 ЗСЧл. 30. [...] (2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.чл. 30, ал. 3 ЗСЧл. 30. [...] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.чл. 30, ал. 3, предл. първо ЗСЧл. 30. [...] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.чл. 31 ЗСЧл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
(2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.чл. 31, ал. 1 ЗСЧл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.чл. 31, ал. 2 ЗСЧл. 31. [...] (2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.чл. 32 ЗСЧл. 32. (1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. (2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.чл. 32, ал. 1 ЗСЧл. 32. (1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.чл. 32, ал. 2 ЗСЧл. 32. [...] (2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.чл. 33 ЗСЧл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
(2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
(3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.чл. 33, ал. 1 ЗСЧл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.чл. 33, ал. 2 ЗСЧл. 33. [...] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.чл. 33, ал. 3 ЗСЧл. 33. [...] (3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.чл. 34 ЗСЧл. 34. (1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
(2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
(3) Искът за делба не се погасява с давност.чл. 34, ал. 1 ЗСЧл. 34. (1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.чл. 34, ал. 2 ЗСЧл. 34. [...] (2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.чл. 34, ал. 3 ЗСЧл. 34. [...] (3) Искът за делба не се погасява с давност.чл. 35 ЗСЧл. 35. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.
(2) Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.
(3) (Отм. - ДВ 31/1990)чл. 35, ал. 1 ЗСЧл. 35. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.чл. 37 ЗСЧл. 37. Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.чл. 38 ЗСЧл. 38. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
(2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
(3) Общите части не може да се делят.чл. 38, ал. 1 ЗСЧл. 38. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.чл. 38, ал. 2 ЗСЧл. 38. [...] (2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.чл. 38, ал. 3 ЗСЧл. 38. [...] (3) Общите части не може да се делят.чл. 39 ЗСЧл. 39. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.
(2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.чл. 39, ал. 1 ЗСЧл. 39. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.чл. 39, ал. 2 ЗСЧл. 39. [...] (2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.чл. 40 ЗСЧл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
(2) При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.
(3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.чл. 40, ал. 1 ЗСЧл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.чл. 40, ал. 3 ЗСЧл. 40. [...] (3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.чл. 41 ЗСЧл. 41. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.чл. 42 ЗСЧл. 42. (Отм. ДВ 57/2011).
[Редакция към ДВ 6/2009]
Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител.
[Редакция към ДВ 19/1985]
Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет.чл. 43 ЗСЧл. 43. (Отм. ДВ 57/2011)
[Редакция към ДВ 6/2009]
Чл. 43. (1) Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, половината от собствениците.
(2) В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.
(3) Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.чл. 44 ЗСЧл. 44. (Отм. - ДВ 57/2011 г.)
[Редакция към ДВ 32/2005]
Чл. 44. (1) Общото събрание взема решение с мнозинство, което представлява повече от половината от присъствуващите собственици.
(2) В случая на ал. 2 на предходния член общото събрание решава с мнозинство на гласовете на присъствуващите.чл. 47 ЗСЧл. 47. (Отм. ДВ 57/2011.).
Редакция към ДВ 6/2009:
Чл. 47. (1) Управителят съвет представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
(2) Управителят представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.
(3) Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.чл. 50 ЗСЧл. 50. Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.чл. 51 ЗСЧл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.чл. 52 ЗСЧл. 52. Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.чл. 52, изр. 2 ЗСЧл. 52. Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.чл. 53 ЗСЧл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.чл. 54 ЗСЧл. 54. С решение на Министерския съвет могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването или стопанисването на имота.чл. 55 ЗСЧл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.чл. 56 ЗСЧл. 56. (1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
(2) Ползувателят не може да отчуждава своето право.чл. 57 ЗСЧл. 57. (1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
(2) При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
(3) Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
(4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.чл. 57, ал. 1 ЗСЧл. 57. (1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.чл. 57, ал. 4 ЗСЧл. 57. [...] (4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.чл. 58 ЗСЧл. 58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.чл. 59 ЗСЧл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
(2) Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
(3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.чл. 59, ал. 1 ЗСЧл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.чл. 59, ал. 3 ЗСЧл. 59. [...] (3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.чл. 59, ал. 3, предл. второ ЗСЧл. 59. [...] (3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.чл. 60 ЗСЧл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.чл. 61 ЗСЧл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.чл. 62 ЗСЧл. 62. Относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.чл. 63 ЗСЧл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
(2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
(3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.чл. 63, ал. 1 ЗСЧл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.чл. 63, ал. 2 ЗСЧл. 63. [...] (2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.чл. 64 ЗСЧл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.чл. 66 ЗСЧл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
(2) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(3) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
(4) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.чл. 66, ал. 1 ЗСЧл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.чл. 67 ЗСЧл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
(2) (Отм., ДВ 33/1996)чл. 67, ал. 1 ЗСЧл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.чл. 67, ал. 2 ЗСЧл. 67. [...] (2) (отм., ДВ 33/1996 г.) (2) (Нова - ДВ 87/1974 г.; изм., ДВ 91/1988 г.) Предходната алинея не се прилага за държавни имоти. Когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване правото на строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж. Подобренията, направени в мястото, се оценяват и заплащат по реда на чл. 72.чл. 68 ЗСЧл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.чл. 68, ал. 1 ЗСЧл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.чл. 68, ал. 2 ЗСЧл. 68. [...] (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.чл. 69 ЗСЧл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.чл. 70 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.чл. 70, ал. 1 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗСЧл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.чл. 70, ал. 2 ЗСЧл. 70. [...] (2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.чл. 70, ал. 3 ЗСЧл. 70. [...] (3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.чл. 71 ЗСЧл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.чл. 72 ЗСЧл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
(2) Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.чл. 72, ал. 1 ЗСЧл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.чл. 72, ал. 3 ЗСЧл. 72. [...] (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.чл. 73 ЗСЧл. 73. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
(2) Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.чл. 73, ал. 1 ЗСЧл. 73. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.чл. 74 ЗСЧл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
(2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.чл. 74, ал. 1 ЗСЧл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.чл. 74, ал. 2 ЗСЧл. 74. [...] (2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.чл. 75 ЗСЧл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.чл. 76 ЗСЧл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.чл. 77 ЗСЧл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.чл. 78 ЗСЧл. 78. (1) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(2) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.чл. 78, ал. 1 ЗСЧл. 78. (1) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.чл. 78, ал. 2 ЗСЧл. 78. [...] (2) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.чл. 79 ЗСЧл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
(2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.чл. 79, ал. 1 ЗСЧл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.чл. 79, ал. 2 ЗСЧл. 79. [...] (2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.чл. 80, ал. 1 ЗСЧл. 80. (1) Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.чл. 81 ЗСЧл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.чл. 82 ЗСЧл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.чл. 83 ЗСЧл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.чл. 84 ЗСЧл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.чл. 85 ЗСЧл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.чл. 86 ЗСЧл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
[Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.
[Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
Чл. 86. Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.чл. 89, ал. 1 ЗСЧл. 89. (1) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не се прилага.чл. 92 ЗСЧл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.чл. 93 ЗСЧл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.чл. 95, ал. 2 ЗСЧл. 95. [...] (2) Ако нито един от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта.чл. 97 ЗСЧл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.чл. 98 ЗСЧл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.чл. 99 ЗСЧл. 99. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.чл. 100 ЗСЧл. 100. (1) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
(2) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.чл. 101 ЗСЧл. 101. За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение.чл. 108 ЗСЧл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.чл. 109 ЗСЧл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
(2) (отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)чл. 109, ал. 1 ЗСЧл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.чл. 109а ЗСЧл. 109а. Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.чл. 110 ЗСЧл. 110. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
(2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.чл. 110, ал. 1 ЗСЧл. 110. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.чл. 110, ал. 2 ЗСЧл. 110. [...] (2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.чл. 111 ЗСЧл. 111. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
(2) Относно всички други права се прилагат разпоредбите, които се отнасят до движимите вещи.
(3) Разпоредбите в глави V - XI важат за всички видове собственост по чл. 2, доколкото не е постановено друго.чл. 111, ал. 1 ЗСЧл. 111. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.чл. 112 ЗСЧл. 112. Вписват се:
а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;
в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;
г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителни протоколи относно такива имоти;
д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;
е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;
ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и
з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;
и) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.
к) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.чл. 112, б. а ЗСЧл. 112. Вписват се: а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 33 от 1996 г., доп., бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;чл. 112, б. з ЗСЧл. 112. Вписват се: [...] з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;чл. 112, б. к ЗСЧл. 112. Вписват се: [...] к) (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.чл. 113 ЗСЧл. 113. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.чл. 114 ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.
Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.чл. 114, ал. 1 ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.чл. 114, ал. 1, б. а ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;чл. 114, ал. 1, б. б ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, ичл. 114, ал. 1, б. б, изр. 2 ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, ичл. 114, ал. 1, б. в ЗСЧл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.чл. 114, ал. 2 ЗСЧл. 114. [...] На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.чл. 115 ЗСЧл. 115. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.
(2) В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
(3) Съдът не издава препис от решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.
(4) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.чл. 115, ал. 1 ЗСЧл. 115. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.чл. 115, ал. 2 ЗСЧл. 115. [...] (2) В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.чл. 115, ал. 4 ЗСЧл. 115. [...] (4) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.чл. 116 ЗСЧл. 116. Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.