Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба. (По иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от изявления на ответника по време на служебна оперативка)
Въззивният съд като съд по същество на спора е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, релевантни за спорното право, както и въведените от страните доводи и възражения. Той следва да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като отрази направените от него фактически констатации и следващите се от тях правни изводи, и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В своята практика по приложението на чл. 45 ЗЗД по искове за вреди, основани твърдение за противоправно поведение, изразяващо се в отправяне на обидни и клеветнически изявления, ВКС последователно приема, че в мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ.
Легалната дефиниция на понятието „обида се съдържа в чл. 146 НК – обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за частта и достойнството на другиго в негово присъствие. В случая думата дебил“ не е използвана по адрес на ищеца, а на други конкретно упоменати лица, поради което не може да се приеме, че чрез нея ответникът дава унизителна за честта и достойнството оценка на личността на ищеца.
Не е обидно по смисъла на чл. 146 НК и не нарушава ограниченията на чл. 39, ал. 2 Конституцията на Република България и на чл. 10, ал. 2 КЗПЧОС/ КЗПЧОС/ при изразяване на мнение изявлението на ответника, че „основният проблем на България е, че има мижитурки, които се опитват да се правят на велики“, и че „той / ответникът/ще продължи да прави, това което е правил и досега – когато види охлюв да се опитва да се прави на орел, да му казва, че е охлюв. На оперативката, освен ищеца и ответника, са присъствали още 9 служители на БНР. Пред всички тях ответникът е направил в обобщена и абстрактна форма коментар на поведението на неопределен кръг лица, охарактеризирани от него като „мижитурки“. Изказването му не е отнесено персонално към ищеца /или някой друг от присъстващите/ чрез посочване на неговото име или по друг начин, който да не оставя съмнение, че квалификациите „мижитурка или „охлюв, който се прави на орел“, са адресирани към него и целят уязвяване на личното му достойнство и авторитет пред колегите му.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, произнасяйки се по всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните.
Следва ли съдът в производство по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК да се произнесе по наведените доводи във възражението по чл. 414 ГПК, ако ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба, когато тези доводи се свеждат до възражение за прекомерен размер на процесното акцесорно вземане, независимо как то е квалифицирано от длъжника – мораторна неустойка или лихва за забава?
Въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички относими доказателства и след обсъждане на всички относими доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.
Съгласно задължителните разрешения в т. 5. б и т. 11. а ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, щом е подадено възражение по чл. 414 ГПК по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, вкл. когато ответникът не е подал отговор на исковата молба или не е направил подобни възражения в срока за отговор. Това е така, защото процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на искова молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на исковия процес, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Горепосочените задължителни разрешения се отнасят и до способите за оспорване на вземане за договорна неустойка или за лихва за забава, вкл. досежно неговата недействителност и прекомерен размер.
Правният интерес от установителния иск по чл. 422 ГПК не се счита за отпаднал в хипотезата на отменено по реда на чл. 419 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 ГПК, при което преминаването от установителен към осъдителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, която не е обезсилена с актове на съда в заповедното производство, е недопустимо.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба (в случая поради открити нелегални мигранти в превозното средство, управлявано от него) пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му.
Работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност.
Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон.
Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи на страните във връзка с дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Умишлено или небрежно по смисъла на чл. 203, ал. 1, и ал. 2 КТ е увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор, и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ?
Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. Разяснено е, че работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, включително и когато е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП, когато вредата е причинена умишлено. Приема се, че дори липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон.
За да възникне отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. В настоящият случай са установени същите и следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на същия. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е причинил вредата умишлено – при евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, тъй като е управлявал превозното средства след употреба на алкохол. Ответникът не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Може ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, по искане на купувача от публична продан да бъде заличена и при какви предпоставки, възбрана, наложена в друго изпълнително производство, различно от изпълнителното дело, по което същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител?
В хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.
В хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същия имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.
Права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т. е., ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 ПВ, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск в хипотезата на издадена заповед на изпълнение въз основа на запис на заповед.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК (сега т. 10) е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Възникналото между страните каузално правоотношение подлежи на изследване в това производство, само при въведени от страните конкретни твърдения и възражения, основани на това каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При приет за доказан обезпечителен характер на записа на заповед се изследват тези релативни възражения на издателя, които, ако са основателни, биха имали за последица погасяване на вземането на поемателя по записа на заповед. В контекста на правния спор по настоящото дело следва да се посочи, че със запис на заповед могат да се обезпечават както вземания, възникнали на основание сключен договор между издателя и поемателя, така и вземания на поемателя, възникнали от извъндоговорна отговорност.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Кое поведение на страната по иск по чл. 2б ЗОДОВ е такова, което изключва отговорността на съда за вреди от забавено правосъдие?
Уважен от съда отвод може ли да се квалифицира от съда по чл. 2б ЗОДОВ като злоупотреба с права на страната?
Отговорността на държавата за нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок може да се изключи, когато забавянето на съответното производство е резултат единствено и изключително от поведението на ищеца и неговия процесуален представител, поради злоупотреба с права и недобросъвестно извършвани процесуални действия, по начин довел до забавяне в развитието на производството. Само това поведение на страната, с което същата умишлено е забавила разглеждането на делото и виновно е допринесла за неговата обща продължителност може да изключи отговорността на държавата за вреди от забавеното правосъдие. Добросъвестното упражняване на процесуалните права, което не е целяло забавяне на производството, независимо от резултата, не може да обоснове извод, че не е налице нарушение на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Това поведение следва да се вземе предвид, заедно с всички останали обстоятелства, при преценка дали производството е продължило или не по-дълго от разумния срок. В този смисъл е и практиката на СЕС, част от която са решенията по CASE OF ECKLE v. GERMANY (Application no. 8130/78) и CASE OF I.A. v. FRANCE (1/1998/904/1116) CASE OF SOCIEDADE DE CONSTRUЗХES MARTINS & VIEIRA, LDA AND OTHERS v. PORTUGAL (Applications nos. 56637/2010, 59856/2010, 72525/2010, 7646/2011 and 12592/11). В същите съдът е приел, че чл, 6 КЗПЧОС не изисква жалбоподателите активно да сътрудничат на съдебните власти и срещу тях не може да се отправи упрек, че са се възползвали напълно от средствата за защита, налични съгласно вътрешното законодателство. Тяхното поведение, представлява обективен факт, който не може да бъде приписан на държавата-ответник и който трябва да се вземе предвид, за да се определи дали или не разумният срок, посочен в член 6, пар. 1 КЗПЧОС, е надвишен.
Разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС гарантира правото на справедлив процес на страните в производството, част от което е правото на безпристрастен съд. Задължение на държавите страни по конвенцията е да осигурят вътрешноправен ред и гаранции за осигуряване на безпристрастността на съда, чрез правила регулиращи възможността за отвод на съдиите. Целта на същите е да се премахнат съмненията относно безпристрастността на съответния съдия и да се създаде механизъм всеки съдия, по отношение на когото има основателна причина или опасения за липса на безпристрастност, да може да се отведе. В практиката на СЕС (Castillo Algar v. Spain, пар. 45; Morice v. France [GC], пар. 78; Љkrlj v. Croatia, пар. 43) е прието, че участниците в производството могат да се позоват на предвидените в националната правна уредба механизми за осигуряване на правото на разглеждане на делото от безпристрастен съд, като преценката за основателността на направените искания се извършва от съда. Когато искането за отвод е основано на общи и абстрактни основания, без страната да се е позовала на конкретни и/или съществени факти, които биха могли да предизвикат основателни съмнения относно безпристрастността на съдията, неговите действия могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба, когато се използват за забавяне на делото, избор на съдия или съдебен район. При такива обстоятелства фактът, че съдията, по отношение на когото е направено искането за отвод, е намерил същото за основателно не може да породи основателни съмнения относно неговата безпристрастност.
От своя страна, съдът пред когото делото е висящо следва да организира своевременното му разглеждане, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните и преценява дали процесуалните им права са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави. Уважаването на абстрактното искане за отвод не е гаранция за осигуряване на безпристрастен съд. Само по себе си такова искане, извън останалите обстоятелствата по движение на делото и поведението на страните, не следва да бъде квалифицирано като злоупотреба с право на страната, която го е направила, доколкото за съда не съществува задължение за уважаването му. Всяко действие на съда което, макар и своевременно извършено, налага предприемане на последващи действия и води до забавяне на производството е основание за ангажиране отговорността на държавата, при наличие на предвидените в закона предпоставки и при съобразяване на поведението на страната.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно допустимостта на постановеното от въззивния съд решение по искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е за реална част от поземлен имот и съдът го е уважил, без тази част да е надлежно индивидуализирана, така че да може да се отграничи от останалата част от имота и да е възможно изпълнението на решението. При спор за собственост на реална част от поземлен имот задължение на ищеца е да индивидуализира тази част по белези, позволяващи ясното й обособяване в рамките на съществуващия имот; индивидуализацията може да се извърши чрез посочване на граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба или и посредством заключение на вещото лице и скица към него. След като това не е сторено, то исковата молба е нередовна, а постановеното по нея решение е недопустимо. Ето защо обжалваното решение, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС за реална част от поземлен имот №* с площ 2,45 кв. м., е недопустимо. За тази реална част единствено е посочено, че се намира в югозападната част на имота. Липсва препращане към някоя от скиците на вещото лице Ж., поради което тази реална част е неиндивидуализирана, а това е препятства изпълнението на решението.
Наред с това, от изнесеното от екпертизата е ясно, че претендираната площ, намираща се на запад от сградата на ищците и заключена между границата по плана от 1957г. и границата по кадастрална карта, е заета от сградата на ответниците, обединяваща сгради 2 и 3 и долепена до сградата на ищците в източната си част – виж заключението на вещото лице Ж. на л. 90 от делото и комбинирана скица №1 към нето. При това положение е невъзможно да бъде предадено владението върху застроена част от поземления имот, без да е уважен иск за собственост за сградата или за събарянето й.
По иска по чл. 109 ЗС. Исковата молба по този иск също е нередовна, тъй като липсват наведени твърдения в какво се състоят пречките, създавани от ответниците за упражняване правото на собственост на ищците. Единственото твърдение е, че сградата на ответниците е незаконна, но това не е достатъчно, за да обоснове пречене, каквото изисква чл. 109 ЗС във връзка с чл. 50 ЗС. Както е разяснено в Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК въз основа на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства съдът следва да прецени дали неоснователните действия или на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. При липса на твърдения в какво се изразява смущаването, препятстването на правото на собственост на ищеца, исковата молба е нередовна, а постановеното решение по такава искова молба е недопустимо.
На второ място, постановен е от въззивния съд диспозитив за частично уважаване на този иск – не за пълно събаряне на сградата на ответниците, както са поискали ищците, а за премахване на част от нея и скъсяване на покривната конструкция. Не са посочени обаче конкретните параметри на това премахване, така че да е ясно какво точно следва да извършат ответниците. Също така не е предварително изяснено, с оглед засягането на конструктивни елементи на сградата, дали такова премахване не би застрашило стабилността й и не би довело до увреждане и на разположената на калкан сграда на ищците. Приетата техническа експертиза на в. л. И. Х. сочи, че за премахването на част от стоманобетоновата плоча ще е необходимо изготвяне на проект за преустройство в част “конструктивна. Преди да уважи иска по чл. 109 ЗС съдът трябва да се убеди, че действията, които дължи да извърши ответника, са изпълними и са в състояние ефективно да защитят правото на ищеца. С уважаването на иска по чл. 109 ЗС съдът не може да възлага на ответника извършването на действия, които са неясни и неконкретни по съдържание, поради което са неизпълними, нито такива които са фактически или правно невъзможни, включително когато изпълнението им е извън волята на ответника. Ако ответникът бъде осъден да извърши такива действия, то постановеният диспозитив и съответно решението на съда, са недопустими.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си довод за погасяване по давност на вземането за процесната сума, който е направен с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, като доводът е поддържан и във въззивната жалба на ищеца?
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си като изложи собствени мотиви по съществото на спора? (Относно временно запрещение и попечителство)
Въззивният съд, бидейки длъжен да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, следва да извърши преценка на всички релевантни факти, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право и да съобрази ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
За задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и са в причинноследствена връзка с незаконното обвинение.
За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на това обезщетение.
По иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи обезщетението глобално?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на това обезщетение?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Имуществената застраховка гражданска отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно средство по време на движение или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на застрахователната сума/покритие/лимит вредите на увреденото лице, за които отговаря застрахования. По прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите на конкретния случай и съобразно икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното покритие.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кои са юридическите факти, които попадат в обхвата на застрахователното събитие по задължителна застраховка „професионална отговорност“ на нотариусите?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Задължителната застраховка “професионалната отговорност” е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ, има имуществен характер и се изразява в задължението на застрахователя да обезщети вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховката гражданска отговорност”, задължителната застраховка “професионална отговорност” притежава присъщите й санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние – действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод на извършената професионална дейност, настъпила от нея вреда в правната сфера на лице, различно от застрахования, вина на застрахования с проявните й форми – умисъл или небрежност, и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат в чуждата правна сфера. За разлика КЗ /отм./, в действащия Кодекс на застраховането / в сила от 16.01.2016 г./, законодателят в чл. 469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка “професионална отговорност” – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка “професионална отговорност” налагат да се приеме, че ако вредата не е настъпила в срока на действие на застрахователния договор, не е осъществен фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие. Застрахователното събитие не е противоправното и виновно деяние на застрахования, а вредата от него. В българската застрахователна практика съществува и застрахователния модел „claim-made-basis“, според който отговаря застрахователят, който е сключил договор в момента на предявяване на претенциите за обезщетение, като той отговаря за нарушението, допуснато от застрахования преди сключването на застрахователния договор и преди началото на застрахователната защита, но само когато периода на проявлението на вредата у пострадалото лице е настъпило при действието на договора. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес. Нотариусът е длъжен да застрахова професионалната си дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие виновното неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник- нотариуса и служителите в нотариалната кантора (чл. 30 ЗННД). По задължителната застраховка „професионална отговорност“ на нотариуса застрахователят отговаря, така както и нотариусът. Застрахователят отговаря, когато нотариусът не е изпълнил задължението си по чл. 586, ал. 1 ГПК, съставил е нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който продавачът не притежава правата, които се е задължил да прехвърли на купувача. Нотариусът е длъжен да извърши проверката за принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените пред него документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, и при необходимост да ползва вещо лице. Вредата за купувача по причина на виновното неизпълнение на задължението по чл. 586, ал. 1 ГПК настъпва със сключването на договора по съставения конститутивен нотариален акт, и е налице, когато купувачът не придобива вещните права, които продавачът се е задължил да му прехвърли. Отговорността на нотариуса, респ. на застрахователя, е до удостоверения материален интерес. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗННД, при прехвърляне на право на собственост върху вещи интересът се определя по пазарната цена на вещта, а пар. 2 ДР ЗННД предвижда, че това е цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, но не повече от данъчната оценка на имота. Отговорността на нотариуса по чл. 73 ЗННД, респ. на неговия застраховател по риска „професионална отговорност“ възниква независимо от това дали купувачът е упражнил правата си по чл. 188- чл. 192 ЗЗД, и независимо от това, дали титулярът на вещното право върху имота, различен от продавача, е установил правата си по исков ред.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Представлява ли отчетник по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗДФИ лице, което е на щатна длъжност в структурата на бюджетно предприятие и упражнява инвеститорски контрол по силата на вменени му с длъжностна характеристика функции, респ. осъществява същите по изрично възлагане от ръководителя на предприятието?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Субекти на имуществената отчетническа отговорност по чл. 23, т. 3 ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата длъжност, или за случая, с осъществяването на контрол върху финансовото управление на организацията, а основанието за отговорността им е неупражнен контрол или допуснати нарушения при упражняване на контрола.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, като предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Съобразно константната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, за да се уважи ревандикационния иск, необходимо е да се установи по безспорен начин, че (1) ищецът е собственик на спорната вещ на заявеното придобивно основание, както и, че (2) ответникът упражнява фактическата власт (3) при отсъствие на противопоставимо на ищеца основание за това. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта.
Изложените от въззивния съд съображения за уважаване на иска в заявения с исковата молба обем права обективират отклонение от практиката на ВКС, доколкото основен предмет на изследване не е бил въпросът дали и в какъв обем ищецът притежава право на собственост, а като главен е изведен проблемът за основателността на противопоставеното от ответника защитно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. С оглед предприетата от ответника по иска защита, този проблем подлежи на обсъждане, но само след положителен извод за осъществено придобивното основание на ищеца. Липсата на изложени мотиви в тази насока съставлява съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК), което се е отразило на правилността на акта.
Когато е извършено отчуждаване на имот, принадлежащ на частни лица, кооперации и други обществени организации, и одържавеният имот е завзет от Държавата, завземането има за последица преустановяването на фактическата власт както за досегашния собственик, така и за лицата, на които той я е предал преди одържавяването. Със завземането на одържавения имот се прекъсва владението като фактическо състояние. Евентуалното последващо отменяване на отчуждаването има за последица възстановяването на правото на собственост, но не и на владението. Ето защо при твърдение за осъществено придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже момента и начина, по който е установил ново владение върху имота след неговото реституиране.
Terms