чл. 95а ЗЕ

биха способствали за точното прилагане на закона и развитието на правото); 4. „Необходима ли е писмена форма за доказване на договора за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС); 5. „Може ли да се счита за сключен договор за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция при липса на изразено чрез конклудентни действия (напр. частични погашения на задължения или осчетоводяване на фактурите) съгласие от страна на длъжника?“ (отговорът на този материалноправен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото); 6. „От значение ли е за дължимостта на сумите, претендирани за доставена и потребена ел. енергия, правилното определяне на местонахождението, респ. мястото на поставяне на измервателните уреди и отразява ли се на точността на данните, добити от тях? Може ли количеството консумирана ел. енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, да послужи за правомерно изчисляване на цена достъп и цена пренос? (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №227/11.02.2013 г. по к. т. д. №1054/2011 г. на II т. о. ВКС); 7. „Следва ли при отправяне от страна на клиент до енергоснабдително дружество заявление за сключване на договор, електроснабдителното дружество изрично да се произнесе по него или само с подаването на заявление от страна на потребителя се счита, че договор за продажба на електроенергия вече е сключен? Следва ли да бъдат уговорени същественото и нормативно определеното съдържание на договора, за да можем да говорим за наличието на договор? (по този правен въпрос не се твърди противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС); 8. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевирани от жалбоподателя възражения, както и да изложи съображения защо счита същите за неоснователни и недоказани? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие със задължителната практика, намерила израз в ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г.); 9. „Трябва ли съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира релевантен за спора факт за установен (осъществил се)? Съдът дължи ли обоснован отговор защо приема определени факти, а други не при постановяване на решението си? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.); 10. „Може ли да се открие партида на името на потребителя по договор за доставка на електроенергия без да е налице основание за откриването ѝ?“; 11. „Следва ли енергоснабдителното дружество да предостави ясна, вярна и разбираема основна информация на потребителя преди да се сключи договор за доставка на енергия?“ и 12. „От значение ли е за плащането на двата компонента - цена достъп и цена пренос на енергия, чия собственост са кабелите и съоръженията, които доставят електроенергия?“ (отговорът на последните три въпроси би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото).