Прекратяване на съдебното производство от съда
Чл. 249. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.; доп., бр. 42 от 2015 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; изм., бр. 44 от 2018 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.) (1) Съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 1 и 3.
(2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3, съдът връща делото на прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения. В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242, като започва да тече нов срок от получаване на делото.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, както и по чл. 248, ал. 5, т. 4, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и отказът на съда по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Съдът изпраща делото на горната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а, ал. 1.
(4) Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на:
1. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не владее български език;
2. пострадалия или на неговите наследници – да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2018 г.).