Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. №******г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на Софийски градски съд, ГО, I – 21 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, твърдяни като настъпили вследствие от бездействие по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП, ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че Е. Д. М. е претендирал обезщетение за причинените му неимуществени вреди от противоправно бездействие на ответника Прокуратура на Република България /ПРБ/ да извърши действия в кръга на своите правомощия по подадения от ищеца сигнал за извършени противоправни деяния от лицето Н. Ц. Г.. Производството по образуваната прокурорска преписка №12633/2016 г. по описа на ВКП било прекратено. Според ищеца противоправното бездействие на ответника се е изразило в прекратяване на производството по сигнала, без да бъдат неизвършени действия по разследване, неназначаването на служебен адвокат на ищеца, неизвършване на разпит пред съдия, неназначаване на разследващ орган. Прието е, че доколкото твърдяното бездействие на ответника не е в обхвата на хипотезите, уредени в ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде разгледан по общия исков ред – чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ. Отговорността на държавата е обективна, има гаранционнообезпечителен характер и се реализира без оглед на обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Съответният орган, към който принадлежат длъжностните лица, причинили увреждането, е надлежен ответник в това производство, в качеството на процесуален субституент на държавата. В конкретният случай ищецът претендира претърпени вреди от противоправно бездействие на органите на Прокуратурата на РБ, поради което същата е надлежен ответник в производството. От фактическа страна е прието следното: Първоначалната прокурорска преписка №17832/2016 г. на СГП е била образувана по жалба/искане вх. №328600-53233/20.09.2016 г. на Е. Д. М., с което той съобщава за извършени и организирани от лицето Н. Ц. Г. убийства на И. Р. „О.“, Й. Ц. „Д.“, Ч. „Д.“ от „Н.“ и г-н П. от [населено място], както и отвличане на В. С.. Е. М. е поискал да даде показания и да посочи личния състав на ръководената Н. Г. организирана престъпна група /ОПГ/, която твърди, че в периода от 1990 г. до 2013 г. е съществувала и се е занимавала с убийства, както и да даде показания за осъществено прикриване на тази ОПГ от полицай от МВР – ГДНП. Жалбата е постъпила в регистратурата на ГД „НП“ на МВР, препратена по компетентност на СГП с писмо рег. №32860060470/02.11.2016 г. Преди това е изготвена докладна записка рег. №3286р-41547/25.10.2016 г., адресирана до началника на сектор ППЛ ОКП ГДНП. От нея се установява, че по така подадения сигнал е била извършена проверка, в хода на която е установено, че соченото от Е. М. лице Н. Ц. Г. е защитен свидетел по НОХД, водено в Специализирания наказателен съд, по което Е. М. е подсъдим. Проведена е среща с Е. М., на която му е дадена възможност да изложи писмено информацията, с която разполага във връзка със споменатите от него престъпления на Н. Г.. Дадените от него данни били проверени, като се установило, че посочените от него лица не могат да бъдат установени или са мъртви. Също така било установено, че Е. М. е подавал многократно сигнали със същото съдържание, които са били вече проверявани, но изложените от М. факти не били потвърдени, нито били събрани други доказателства за твърдяната от него ОПГ, ръководена Н. Г.. По всяко едно от посочените от Е. М. отделни престъпления е образувано вече досъдебно производство и се извършва разследване. Прокурорската преписка е изпратена СГП по компетентност на Специализираната прокуратура с придружително писмо от 21.11.2016 г., на основание чл. 411а НПК. От Специализирана прокуратура е издадено постановление от 30.11.2016 г. за отказ за приемане по компетентност и връщане на материалите по преписката, като същото е мотивирано с обстоятелствата, че на 24.06.2013 г. е образувано досъдебно производство №78/2013 г. по описа на ГД „НП“, срещу неизвестни извършители за това, че за времето от 2006 г. до 2013 г. на територията на РБ са участвали в ОПГ, в което производство са обединени няколко отделни досъдебни производства. В хода на разследването са повдигнати обвинения срещу 16 лица, в това число и срещу Е. Д. М.. С постановление на прокурор от СП на основание пар. 16 ЗИДЗМВР, в сила от 23.02.2015 г., довършването и приключването на разследването по това производство е превъзложено на разследващ полицай към ГД“БОП“-МВР, където материалите са заведени под №4/2015 г. С постановление на прокурор от СП от 30.11.2015 г. наказателното производство по ДП №4/2015 г. е частично прекратено срещу двама от обвиняемите и от досъдебното производство са отделени материалите, касаещи деянията, които не се явяват вторична престъпна дейност на разследваната ОПГ, в това число и визираните в сигнала на М. деяния. След приключване на разследването в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу 12 лица, в това число срещу Е. Д. М.. Деянията, за които съобщава М. в жалбата си, не попадат в обхвата на престъпната дейност на разследваната Специализираната прокуратура ОПГ и не са предмет на вече внесените в СпНС обвинения. За всяко от споменатите от М. деяния са налице вече образувани други отделни досъдебни производства, поради което не са налице предпоставките за приемането на материалите по компетентност от СП, и същите се връщат на СГП. След връщане на преписката на СГП от наблюдаващия прокурор с постановление от 06.12.2016 г. е повдигнат спор за подсъдност между СГП и СП и преписката е изпратена за разрешаването му на ВКП. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е изложил съображения, че по преписката са налице данни за създаване, ръководство и участие на Н. Г. в ОПГ, макар че те са непълни. Сочи се необходимост от извършване на допълнителна проверка, която следва да бъде разпоредена СП по компетентност. С постановление от 22.12.2016 г. на ВКП по преписка №12633/2016 г. се определя СГП като компетентна прокуратура да осъществява ръководството и надзора по преписка №17832/2016 г. Не е споделен изводът на наблюдаващия прокурор от СГП за наличието на достатъчно данни за организирана престъпна дейност, която е от компетентността на СП. В мотивите се дават указания, че такава допълнителна проверка за изясняването на участието или не на Г. в посочените от М. инкриминирани деяния следва да се извърши по образуваните вече досъдебни производства с цел събирането на годни доказателства за участието или не на Г. в инкриминираните деяния, както и дали тези деяния са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ, но извършването на тази проверка е от компетентността на СГП, тъй като същата е компетентна да осъществява ръководството и контрола върху разследването на по-голямата част от инкриминираните деяния, посочени от М.. След връщането на преписката на СГП с постановление от 29.12.2016 г. по пр. предл. първо7832/2016 г. по описа на СГП, с лаконични мотиви е постановен отказ да се образува наказателно производство, като е прието, че с оглед резултата от извършената проверка не са събрани достатъчно данни за извършено Н. Ц. Г. престъпление от общ характер. Постановлението е било обжалвано от ищеца пред САП, която с постановление от 22.02.2017 г. по пр. пр. №470/2017 г. е потвърдила постановлението на СГП, като жалбата на Е. М. е оставена без уважение. Постановлението на САП е обжалвано от Е. М. пред ВКП. От приложената по делото прокурорска преписка №12633/2016 г. по описа на ВКП се установява, че същата е образувана по жалба на ищеца с вх. №14571/17.03.2017 г. /първият лист от която е приложен на л. 10 от преписката, а вторият и третият лист от същата жалба са приложени на л. 6 и л. 7 от преписката/ срещу постановление на АП – София от 22.02.2017 г. по пр. пр. №470/2017 г. по описа на САП, с което се потвърждава постановление от 29.12.2016 г. по пр. пр. №17832/2016 г. на СГП, с което е постановен отказ да бъде образувано наказателно производство. В жалбата до ВКП се сочи, че още през декември 2009 г., както и на 18.12.2013 г., били подадени до СГП жалби срещу Н. Ц. Г. /последната с рег. №П1349/18.12.2013 г. по описа на ГДИН – ОСИН София/. Жалбоподателят бил разпознал лицето Н. Ц. Г. на 09.05.2016 г. в сградата на Специализирания наказателен съд, поради което настоява ВКП да се разпореди да се образува досъдебно производство по жалбата му от 2009 г. и от 2013 г., да се разпореди жалбоподателят да бъде разпитан пред съдия, като му бъде назначен служебен защитник, да бъде конституиран като страна в бъдещото досъдебно производство, като прави искане да бъде разпоредено производството да бъде водено ДАНС, тъй като извършените действия от лицето Н. Ц. Г. се прикривали от Специализирана прокуратура. С постановление от 05.06.2017 г. по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП е прието, че жалбата на Е. М. е неоснователна и е потвърдено постановлението от 22.02.2017 г. на САП по пр. пр. №470/2017 г., с което е потвърдено постановлението на СГП от 29.12.2016 г. Същевременно със същото постановление от 05.06.2017 г. по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП е констатирано, че в жалбата до ВКП за пръв път жалбоподателят Е. М. заявява обстоятелства, че на 13.12.2009 г. по отношение на него лично са били извършени няколко престъпления от лицето Н. Ц. Г. – въоръжен грабеж, отвличане, изнудване, заплаха с убийство и склоняване към лъжествидетелство срещу А. П., А. П., В. Я. и М. А.. Тъй като така изложените за пръв път в жалбата до ВКП обстоятелства не са били предмет на проверка до момента, с постановлението от 05.06.2017 г. по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП жалбата на Е. М. се изпраща по компетентност на СГП за извършване на проверка на така заявените твърдения. С жалба до заместник-главен прокурор на РБ с вх. №15933/05.02.2018 г. от регистратурата на СГП Е. М. е обжалвал постановлението от 05.06.2017 г. по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП. В жалбата се настоява да бъде разпоредено да се образува досъдебно производство във връзка с извършените от Н. Г. на 13.12.2009 г. деяния – отвличане, ограбване и изнудване на Е. М. и склоняването му да лъжествидетелства. Твърди се, че извършените спрямо него престъпления от Н. Г. не се разследват, тъй като същият се ползва СП, АСП и ВКП като основен свидетел по различни дела. Жалбата е изпратена по компетентност на ВКП с придружително писмо изх. №15933/2017 от 06.02.2018 г. С доклад от 22.03.2018 г. до Р. А. – прокурор, завеждащ отдел 01 „Специализиран“ във ВКП, жалбата на Е. М. е докладвана на съответния завеждащ отдел на ВКП и ВАП, съгласно т. 15 от Указания за осъществяване на инстанционен и служебен контрол в Прокуратурата, утвърдени със заповед №РД-02-28/22.11.2017 г. на главния прокурор на РБ. С доклада се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърденията на жалбоподателя М. представляват законен повод за образуване на досъдебно производство, но от извършената проверка те не са потвърдени и не са събрани достатъчно данни, поради което липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за образуване на досъдебно производство. Относно твърденията на М., изложени за пръв път в жалбата до ВКП, че на 13.12.2009 г. бил отвлечен, ограбен, заплашван от Г. и склоняван от него да лъжесвидетелства, те не са били предмет на извършената предварителна проверка и не са били обсъждани от САП, поради което и прокурорът от ВКП не е следвало да се произнася по тях и правилно сигналът е изпратен в СГП по компетентност за извършване на проверка на тези твърдения. По тези съображения е предложено на главния прокурор жалбата на Е. М. да бъде оставена без уважение и същият да бъде уведомен за липсата на основания за ревизиране на постановения от ВКП акт. След запознаване с преписката главният прокурор е съгласувал становището на прокурора, завеждащ отдел 01 „Специализиран“ на ВКП, и на 29.03.2018 г. е изпратено писмо ВКП до жалбоподателя Е. М., с което същият ... Прочетете още