чл. 363 КЗ
Съзнателно неточно обявяване или премълчаване
Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
(2) В случая по ал. 1 застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора.
(3) Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застраховащият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
(4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и ако застраховащият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице и укритото обстоятелство е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ограничена ли е въззивната инстанция от посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, релевантни към неговата неправилност? Дължи ли застрахователят по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск? Възниква ли задължение за застрахователя по имуществена застраховка да заплати застрахователно обезщетение за събитие, което няма качеството „застрахователно“ и е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове? Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие, или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ? Подлежи ли на тълкуване от съда уговорка от договор, която е ясна, пълна и точна? Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните? Има ли материален ефект върху преддоговорния процес и върху възникналото впоследствие правоотношение стандартизираният информационен документ по чл. 325а КЗ, или същият единствено индицира изпълнение на едно административно задължение от страна на застрахователя? Следва ли съдържанието на стандартизирания информационен документ по чл. 325а КЗ да бъде съобразено при тълкуването по чл. 20 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Тълкувателно решение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?
3. Неточното и/ или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ?
4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите противопоставимо ли е на трети лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. първо КЗ във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Алексиева
чл. 11 ал. 2 ЗНА, чл. 12 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 129 ЗСВ, чл. 225 ГПК, чл. 238 ГПК, чл. 239 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 293 ал. 4 ТЗ, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 343 ал. 2 КЗ, чл. 344 ал. 1 КЗ, чл. 349 ал. 2 КЗ, чл. 36 ал. 1 ЗЗД, чл. 36 ал. 2 ЗЗД, чл. 362 ал. 1 КЗ, чл. 363 ал. 1 КЗ, чл. 363 КЗ, чл. 364 ал. 2 КЗ, чл. 364 КЗ, чл. 365 ал. 2 КЗ, чл. 365 КЗ, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 изр. 2 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 477 ал. 1 КЗ, чл. 477 ал. 2 КЗ, чл. 477 ал. 3 предл. първо КЗ, чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ, чл. 485 ал. 3 КЗ, чл. 485 КЗ, чл. 519 ал. 1 т. 1 КЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.