чл. 65 ЗСВ

Какъв е правният статут на съдията магистрат по смисъла на ЗСВ от гледна точка на трудовоправния статут на длъжността "съдия" (трудовоправните елементи) в рамките на изборното правоотношение и за съдържанието на понятието "работодател" по смисъла на чл. 14 ЗЗДискр. и уредения принцип, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и в духа на чл. 47 Хартата на основните права на ЕС (като приложимо право) и Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, относно рамката на гражданите за защита при упражняване правото на труд за осигуряване на равни възможности на всички лица, полагащи еднакъв по вид и обем, при еднакви условия платен труд?
Спецификата на правоотношенията на съдиите магистрати като самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт, в частност правоотношенията съдия - ВСС и съдия - пряк административен ръководител (председател на съда), свързани с упражняваната професия, получили специфична правна уредба в ЗСВ и с препращането на чл. 229 ЗСВ към общата уредба на КТ, изключва ли разглеждането на тези правоотношения като такива между работодател (макар и специфичен) и съдията магистрат като лице, имащо право на обезщетението по чл. 225 ЗСВ - като частен случай на благодарствено плащане по чл. 222, ал. 3 КТ и израз на признателност на работодателя за постоянството и усилията на работника или служителя, с оглед на типичния трудовоправен характер на института?
За ролята и функциите на кадровия орган на съдебната власт ВСС (респ. съдийската колегия) като "работодател" по см. на чл. 14 ЗЗДискр. и възможността в рамките на действията или бездействията на ВСС по повод статута на конкретния съдия да възникнат и съществуват и правоотношения с трудовоправен елемент?
Съдиите, прокурорите и следователите, които упражняват професията си в системата на съдебната власт, независимо в кое от самостоятелните й звена - съд, следствие и прокуратура - попадат ли в общото родово наименование "магистрати" по см. на ЗСВ (и в частност с разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗСВ) и при определяне на размера на гратификационното обезщетение следва ли съдиите магистрати да бъдат третирани по сравними сходни белези като магистратите в други звена на съдебната власт (прокурори и следователи), за да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от тях?
Изплащането на обезщетението по чл. 225 ЗСВ (до изменението му с ДВ бр. 11/2020 г. и допълването му с новата ал. 6), представлявало ли е общ за съдебната власт организационен въпрос, който ВСС е следвало да реши, за да унифицира практиката относно механизма на изчисляване и начина на определянето на това гратификационно обезщетение при неясната законова норма, тълкувана по дискриминационен начин в националната съдебна практика по отношение на магистратите съдии в сравнение с магистратите в другите органи на съдебната власт, или то засяга финансови правомощия на конкретните административни ръководители (както е приел въззивният съд)?
Издаването на административната заповед на ръководителя на ВАС ("който е следвало да приложи нормата и да определи и изплати полагащата се на всеки магистрат гратификационната сума) не е ли израз на трудовоправния характер на отношенията между работодателя и лицето - бенефициер, имащ статут на съдия в съответната съдебна инстанция, и следвало ли е ръководителят на ВАС да не прилага дискриминационната национална уредба, без да е необходимо да иска или да изчака нейната предварителна отмяна от законодателя, като при определяне на полагащото се обезщетение да приложи по отношение на съдията магистрат правилата на по-благоприятното третиране на магистратите от другите структури в съдебната власт?
За приложението на чл. 9 ЗЗДискр. – норма, регламентираща оборима презумпция, и касаеща правилното съблюдаване на правилата на доказателствената тежест, вменени на ответника по иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр?