чл. 108 ЗПКОНПИ

1/ „Изключва ли липсата на доказано плащане имуществото от анализа на несъответствието по ЗОНПИ или имуществото следва да се включи в анализа по действителната му стойност, за да се установи дали проверяваното лице разполага с достатъчно законни източници на доходи за придобиването на имущество на такава стойност?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2.1/ „Носи ли държавата (в лицето на КОНПИ), като трето лице по отношение на сделката, тежест да докаже симулация за да може да установи стойността на имуществото въз основа на обективни критерии, различни от декларираната в договора цена?“; 2.2/ „Важат ли правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока за трети лица – в случая държавата в лицето на КОНПИ, или тези правила важат само за страните по сделката?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №759/28.07.2011 г. по гр. д. №463/2010 г. на III г. о., решение №549/27.07.2012 г. по гр. д. №1565/2010 г. на IV г. о., решение №671 от 09.11.2010 г. по гр. д. №875/2010 г. на IV г. о., решение №287 от 16.10.2015 г. по гр. д. №2832/2015 г. на IV г. о., решение №89/29.01.2010 г. по гр. д. №717/2009 г. на III г. о. и решение №233 от 17.12.2014 г. по гр. д. №2799/2014 г. на III г. о.; 3/ „Следва ли да участват при определяне размера на несъответствието, средствата, вложени за придобиване на акции, неналични към края на проверявания период, за които не е установено преобразуване в друго налично имущество?“ – поддържа се противоречие с приетото в ТР №4 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и решение №95 от 19.02.2025 г. по гр. д. №704/2024 г. на III г. о. на ВКС; 4.1/ „Следва ли нетният доход да се изчисли чрез съпоставка на всички установени приходи за целия проверяван период с всички разходи за същия период или могат да се изключат част от разходите под предлог, че не може да се разходва повече от получените приходи през съответната година?“; 4.2/ „Допустимо ли е при изчисляване на нетния доход годините, в които разходите надвишават приходите, да се „нулират“ с аргумент, че не може да се разходва повече от получените приходи през същата година, или следва да се отчете възможността средства, спестени от предходни години, да се изразходват в следващи години?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата „Й. и други срещу България“ и „Т. и други срещу България“, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ?“; 6/ „Необходима ли е влязла в сила присъда на наказателен съд за установяване на връзка между престъплението и придобитото имущество по ЗОНПИ или е достатъчно обосновано предположение въз основа на обстоятелствата по делото при висящо наказателно производство?“ – твърди се противоречие с решение №464 от 09.07.2024 г. по гр. д. №3939/2023 г. на IV г. о. на ВКС и решение №760 от 18.12.2025 г. по гр. д. №941/2025 г. на III г. о. на ВКС. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.