Принудително довеждане
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.; изм. и доп., бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.; изм., бр. 14 от 2015 г.; изм., бр. 32 от 2016 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.) (1) Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо.
(2) Обвиняемият може да бъде доведен принудително без предварително призоваване, когато се е укрил или няма постоянно местоживеене.
(3) Принудителното довеждане се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.; изм., бр. 14 от 2015 г.) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от разследващ полицай или от разследващ митнически инспектор – от службите на Министерството на вътрешните работи.
(5) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.; отм., бр. 80 от 2021 г.) ;
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.; изм., бр. 32 от 2016 г.) За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) Актът за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.