чл. 229 ал. 1 т. 1 ГПК

по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК в хипотеза на прекратяване на делото и присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, относно критерия за определяне на фактическата и правна сложност на делото и излагането на мотиви по него при намаляване на възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, покоито въпроси се сочи противоречие с ТР №6/06.11.2013 г на ОСГТК, опр.№159/2022 г по ч гр. д №1046/2021 гна Трето г. о, опр.№89/2010 г, Първо отд. на ТК на ВКС и др. Когато производството е прекратено поради невъзобновяване след спиране по взаимно съгласие, т. е няма произнасяне на съдилищата по съществото на спора, допустимо ли е произнасяне на съда по фактическата и правна сложност на делото и при положителен отговор кои са критеиите, които следва да се съблюдават (т. 1); приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при присъждане на разноски в хипотеза на чл. 78, ал. 4 ГПК предвид нейния фактически състав(т. 2); следва ли да се изложат мотиви от съда относно фактическата и правна сложност на делото със съобразяване на доказателствените факти и доказателствата, с дължимото правно разрешение за конкретни случай(т. 3) В следващия раздел на изложението се формулират множество въпроси, които се свеждат до критерия по който се определя фактическата и правна сложност на делото, при положение че спорът не се е развил в цялост, т. е правното им съдържание се припокпива с вече поставените, като се акцентира на необходимостта от недопускане на бланкетност и субективизъм (т. 4), за преценка на осъществените проучвания направени от адвоката с цел изясняване на спора преди отговора на искова молба, включително по други съдебни производства (т. 9), за необходимостта да се съобразяват приложените към отговора доказателства и направените искания, да се цени работата, която е извършил адвоката (т. 5, т. 6), да се има предвид какъв би бил изхода на делото без участието на адвоката и за роля му при достигане до прекратяване на делото (т. 7); за задължението на съда да се произнесе по всички наведени основания и доводи(т. 8), или е достатъчно да се извърши констатация, свързана с крайния резултат, без да се коментирт факти и обстоятелства, изясняващи по базспорен начин спора в полза на ответника (т. 10).