всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 309 НПК

Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията
Чл. 309. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.
(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск на разноските по делото, на глобата и на конфискацията.
(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Определението по ал. 2 – 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд при изразяване на решаващата си воля по същество да се съобрази, че чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС изключва отговорността да са причинени вреди при законно задържане и отхвърля ли се искът за обезщетение за вреди при задържане постановено на законово основание-чл. 309, ал. 1 и ал. 2 НПК и потвърдено окончателно относно законосъобразността на задържането основание ли е да се прецени, като ненарушаващо чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Необходимо ли е да е установено предварително в производство по обжалване незаконосъобразността на задържането и едва при отмяната му да се счита, че е налице нарушение на КПЧОС и да се присъжда обезщетение?;
Следва ли и на какво основание да се прилага разпоредбата на чл. 59 НПК след като по правната си характеристика не е с окончателен характер и възможно ли е да се въведе като допълнително самостоятелно основание, за да се определи деликтна отговорност-неприлагането на чл. 59 НПК за да се определи деликтна отговорност, след като не е предвидено в чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, при определяне на крайния размер на обезщетението, като вземе предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия и държавата отговаря ли за вреди, ако увреждането е причинено от пострадалия?;
Какви са задълженията на въззивната инстанция във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 235, чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства и мотиви по тях, като при неизпълнение на тези задължения осъществено ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на решението,
При обсъждането от значение ли е при оценката на официалните свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, кое длъжностно лице удостоверява началото и края на периода, за който се присъжда обезщетението и трябва ли да се съобрази единствено издаденият документ от компетентния за това орган по чл. 416, ал. 2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС?
Как се прилага установения с чл. 52 ЗЗД, критерий за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при иск по чл. 2 ЗОДОВ?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да вземе предвид икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането и фактическото несъобразяване с тях основание ли е да се отмени въззивното решение изцяло или частично?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд при изразяване на решаващата си воля по същество да се съобрази, че чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС изключва отговорността да са причинени вреди при законно задържане и отхвърля ли се искът за обезщетение за вреди при задържане постановено на законово основание-чл. 309, ал. 1 и ал. 2 НПК и потвърдено окончателно относно законосъобразността на задържането основание ли е да се прецени, като ненарушаващо чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Необходимо ли е да е установено предварително в производство по обжалване незаконосъобразността на задържането и едва при отмяната му да се счита, че е налице нарушение на КПЧОС и да се присъжда обезщетение?;
Следва ли и на какво основание да се прилага разпоредбата на чл. 59 НПК след като по правната си характеристика не е с окончателен характер и възможно ли е да се въведе като допълнително самостоятелно основание, за да се определи деликтна отговорност-неприлагането на чл. 59 НПК за да се определи деликтна отговорност, след като не е предвидено в чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, при определяне на крайния размер на обезщетението, като вземе предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия и държавата отговаря ли за вреди, ако увреждането е причинено от пострадалия?;
Какви са задълженията на въззивната инстанция във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 235, чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства и мотиви по тях, като при неизпълнение на тези задължения осъществено ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на решението,
При обсъждането от значение ли е при оценката на официалните свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, кое длъжностно лице удостоверява началото и края на периода, за който се присъжда обезщетението и трябва ли да се съобрази единствено издаденият документ от компетентния за това орган по чл. 416, ал. 2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС?
Как се прилага установения с чл. 52 ЗЗД, критерий за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при иск по чл. 2 ЗОДОВ?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да вземе предвид икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането и фактическото несъобразяване с тях основание ли е да се отмени въззивното решение изцяло или частично?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

съобразно критериите, дадени в т. 1 на ТР №1/2009 г., ОСГТК. Заявено е само, че съдът е следвало да посочи в мотивите си конкретното значение на релевантните за случая обстоятелства и да определи обезщетение в справедлив размер. Както обаче е разяснено в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, определени в чл. 281, т. 3 ГПК. В случая в касационна жалба и изложението към нея са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, които са относими именно към хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно липсата на правен въпрос във връзка с оплакванията на касатора препятства възможността касационното обжалване да бъде допуснато по поддържаното основание за това – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела