чл. 309 НПК

Длъжен ли е въззивният съд при изразяване на решаващата си воля по същество да се съобрази, че чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС изключва отговорността да са причинени вреди при законно задържане и отхвърля ли се искът за обезщетение за вреди при задържане постановено на законово основание-чл. 309, ал. 1 и ал. 2 НПК и потвърдено окончателно относно законосъобразността на задържането основание ли е да се прецени, като ненарушаващо чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Необходимо ли е да е установено предварително в производство по обжалване незаконосъобразността на задържането и едва при отмяната му да се счита, че е налице нарушение на КПЧОС и да се присъжда обезщетение?;
Следва ли и на какво основание да се прилага разпоредбата на чл. 59 НПК след като по правната си характеристика не е с окончателен характер и възможно ли е да се въведе като допълнително самостоятелно основание, за да се определи деликтна отговорност-неприлагането на чл. 59 НПК за да се определи деликтна отговорност, след като не е предвидено в чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, при определяне на крайния размер на обезщетението, като вземе предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия и държавата отговаря ли за вреди, ако увреждането е причинено от пострадалия?;
Какви са задълженията на въззивната инстанция във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 235, чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства и мотиви по тях, като при неизпълнение на тези задължения осъществено ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на решението,
При обсъждането от значение ли е при оценката на официалните свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, кое длъжностно лице удостоверява началото и края на периода, за който се присъжда обезщетението и трябва ли да се съобрази единствено издаденият документ от компетентния за това орган по чл. 416, ал. 2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС?
Как се прилага установения с чл. 52 ЗЗД, критерий за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при иск по чл. 2 ЗОДОВ?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да вземе предвид икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането и фактическото несъобразяване с тях основание ли е да се отмени въззивното решение изцяло или частично?