чл. 242а НК

Чл. 242а. Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Определение №/..2026 по дело №/2026

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Публичен деликт

Какъв следва да е размерът на обезщетението за претърпяната имуществена вреда – реалната стойност на вещта към момента на увреждането или заместимата престация?
Следва ли държавен орган да бъде освободен от отговорност затова че с поведението си пряко е допринесъл за настъпването на вредни последици само поради това, че друг държавен орган не е осъществил възможността си да не приложи императивна, но спорна, материалноправна норма, и от това отговорността да се понесе само от органа, който не е приложил нормата?
Следва ли Народното събрание за бъде освободено от отговорност за настъпили вредни последици, само защото ОС – Русе е приложил спорна национална норма без да отчете противоречието ѝ с ПЕС, което е довело до липса на пряка причинно-следствена връзка между нарушението от страна на Народното събрание и настъпилия вредоносен резултат?
Следва ли да се ангажира отговорността на Народното събрание, когато вредите са произтекли от неизпълнение на задължението му да хармонизира националния закон в съответствие с ПЕС и от неизпълнено задължение по чл. 22, ал. 4 ЗКС?
Следва ли Народното събрание да бъде освободено от отговорност за настъпили вредни последици, само защото ОС – Русе не е изпълнил задължението си да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с приложението на спорна с ПЕС национална норма, неизпълнението на което е довело до липсата на пряка причинно-следствена връзка между нарушението от страна на НС и настъпилия вредоносен резултат, вследствие на това цялата отговорност да бъде понесена само от ОС-Русе?
Самостоятелно право от правото на собственост ли е правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания или същото се включва в правото на собственост?
Подлежи ли на репарация противоправното лишаване на собственика от възможността да упражнява правото си на мирно ползване на притежание, поради противоправно отнемане на вещ от датата, на която вещта е била отнета и това право не е могло да бъде упражнявано, до датата на заплащане на равностойността на притежанието?
Допустимо ли е репариране чрез паричен еквивалент, изчислим под формата на законова лихва върху стойността на отнетата вещ на правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания?
Пропусната полза ли представлява правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания?
Претърпяна загуба ли представлява правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания?
Отговаря ли Народното събрание за причинени вреди от неизпълнение на задължението му да хармонизира националния закон в съответствие с ПЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2019 по дело №/2019

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Публичен деликт

Въззивното определение в частта, с която са възприети и инкорпорирани мотивите на първоинстанционния съд, представлява погрешно отъждествяване на материалноправната с процесуалноправната легитимация на страните. Това неправилно прилагане на процесуалния закон е видно от съдържанието на самото определение, тъй като в него не е посочена нито една процесуална разпоредба, предвиждаща конкретна процесуална пречка за развитие на производството в случая. Цитирани са единствено материалноправни разпоредби на ЗОДОВ, които могат да се приложат само при разрешаване на спора по същество. Така съдът превратно е изтълкувал процесуалните норми, уреждащи възможността за прекратяване на делото, в противоречие с техния действителен смисъл /contra legem/ и е допуснал явно и съществено нарушение на задължението си по чл.2 от ГПК да разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ето защо определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Върховен касационен съд

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Драгомир Драгнев

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Предстои добавяне, чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 4 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 5 ЗОДОВ, чл. 2 ГПК, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 242а НК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 6 ЗОДОВ

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.