Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД“ – твърди се противоречие с решение №371/2015 г. по гр. д. №1385/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №285/2015 г. по гр. д. №1953/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; 2. „Следва ли ответникът да докаже качеството си на кредитор на вземането, обект на принудително изпълнение, досежно оборена материалноправна легитимация на ответника като кредитор на процесното вземане по висящото изпълнително дело, да е налице валиден изпълнителен лист – издаден по запис на заповед, изтекла тригодишна давност, както и да докаже прекъсване на давността?“; 3. „За правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1-8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността – твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 4. „Образуване на последващо изпълнително дело без подсъдност може ли да прекъсне давността?“; 5. „Кои действия, извършени от кредитора, следва да се приемат, че представляват такива по принудително изпълнение и подаването на молбата за изпълнителен лист представлява ли такова действие, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение?“ – твърди се противоречие с ТР №2/2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК; 6. „За неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК“ – твърди се противоречие с решение №174/2013 г. по гр. д. №1992/2013 г. на ВКС; обобщен въпрос 7. „За приложимостта на разпоредбата на чл. 183 ГПК в хипотезата, в която оспореният частен диспозитивен документ, представен в заверен препис, не е представен в оригинал по делото, като съдът е кредитирал оспорени частни документи“ – твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; и 8. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. С определение от 09.01.2023г. във връзка с поставения въпрос е спряно производството по настоящото гр. дело до постановяване на ТР по т. дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и след като ТР е прието на 28.03.2023г. е възобновено производството по делото.