чл. 226 НПК

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ вр. с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС как се прилагат критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД??. Следва ли Прокуратурата на Република България да отговаря по чл. 2б ЗОДОВ вр. с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС за вредите от самото престъпление, от ефективността на действията по разследването и от неразкриване на извършителя? Следва ли Прокуратурата на Република България да отговаря по чл. 2б ЗОДОВ вр. с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, когато е налице спряно наказателно производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, в случаите когато прокурорът с постановлението за спиране на наказателното производство е изпълнил задълженията си по чл. 245, ал. 1 НПК, като е указал на органите на МВР да установят и издирят извършителя на престъплението, ежемесечно да изпращат справка в съответната прокуратура за резултатите от издирването, както и да изготвят мотивирано предложение за възобновяване на наказателното производство при отпадане на основанието за спиране? Самият факт на неразкриване извършителя на престъплението достатъчен ли е да обоснове извод за бездействие от страна на прокуратурата при условие, че задължение на органите на МВР е разкриването на извършителя на престъпление и в рамките на тяхната оперативна самостоятелност е преценката какви конкретни оперативно- издирвателни мероприятия да бъдат предприети в тази насока? Достатъчно ли е позоваването на общата разпоредба на чл. 52, ал. 3 НПК, за да се приеме, че е налице бездействие от страна на прокуратурата или съдът в решението си следва изрично да посочи какво конкретно предписано от закона действие е следвало да се извърши от прокурор в законоустановен срок, за се достигне до разкриване извършителя на престъплението в хипотезата, когато наказателното производство е спряно поради неразкриване извършителя на престъплението и липсват основания за възобновяването му?