чл. 69 НК

1. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ и кои са критериите, по които се извършва преценката на съда за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, по който поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №******г., ТР №******г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които не цитира, и 2. Следва ли да се мотивира въззивния съдебен акт при преценката за отразяването на друго наказателно производство върху преживяванията на ищеца и презюмира ли се то или е необходимо ангажиране на съответните доказателства и посочването им и обсъждането им в мотивите на съдебния акт?, за който не е посочена практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която обжалваното решение противоречи. Касаторът – ищец релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в несъобразяване в атакуваното решение на действително претърпените и доказани неимуществени вреди от ищеца, които счита за справедливи в предявения размер.