Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

„Представлява ли трето лице по смисъла на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 3 ГПК) взискател, на когото е възложен недвижим имот на длъжника и съответно – запазват ли се по силата на посочената разпоредба правата на такъв взискател, в хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист?”. На първо място следва да се има предвид, че взискателят не попада в кръга на третите лица, визирани в разпоредбата на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 4 ГПК /след ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 86/2017 г./), защото той е страна в изпълнителното производство – лицето, по чиято молба то се образува. Тази постановка е безспорна в доктрината и практиката, включително цитираното в определението по чл. 288 ГПК Решение №123 от 31.03.2015 г. по гр. д.№4298/2014 г. на ВКС, ІV г. о. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 4 ГПК /след ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 86/2017 г./) по отношение на взискателя, обаче, не означава, че придобитите от него права в изпълнителното производство в резултат от проведена публична продан отпадат безусловно във всички хипотези на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист. Когато обезсилването на изпълнителния лист е постановено поради отменяване на разпореждането по чл. 243 ГПК /отм./, постановено въз основа на предвидено в чл. 237 ГПК /отм./ несъдебно изпълнително основание, то взискателят се явява субект, придобил права в изпълнителен процес, за който не е установено, че е материално незаконосъобразен, поради което и той не може да бъде определен като „привиден кредитор”. Това е така, защото отменяването на разпореждането по чл. 243 ГПК /отм./ не е равнозначно на влязло в сила съдебно решение, което със силата на пресъдено нещо да отрича съществуването на изпълняемото право, като при това разпоредбите на отменения ГПК не препятстваха възможността с осъдителен иск срещу длъжника кредиторът да се снабди с ново изпълнително основание за същото право. Това е и причината отменения ГПК да не предвиждаше възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, вещите и вземанията, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист. В случай, че възлагането на притежаван от длъжника недвижим имот в полза на кредитора е осъществено преди обезсилването на изпълнителния лист поради отменяване на разпореждането по чл. 243 ГПК /отм./ във връзка с чл. 237, б. в – „к” ГПК /отм./, за да се защити срещу последиците на проданта длъжникът следваше на първо място да проведе иск за несъществуване на вземането (предявен било по време, било след приключване на принудителното изпълнение) или - при наличие на процесуална незаконосъобразност – да обжалва действията на съдебния изпълнител, за което чл. 332 ГПК /отм./ не предвиждаше ограничения. Освен това, както е прието с Решение №105 от 16.01.2016 г. по гр. д.№1091/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и в ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, публичната продан на недвижим имот се характеризира като деривативен способ за придобиване правото на собственост именно, защото купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота – по силата на чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане, а съобразно редакцията на чл. 496, ал. 2 ГПК (ДВ, бр.49/29.06.2012 г.) - от деня на влизане в сила постановлението за възлагане. Отпадането на изпълнителното основание след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение вещно-правния ефект на проданта. В това и предвид уредената забрана за оспорване действителността на проданта по исков ред на основания, различни от предвидените с чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./, съответно - чл. 496, ал. 3 ГПК, се състои стабилността на този придобивен способ като гаранция и стимул за участие на купувачите.