както следва: 1. необходимо ли е обсъждане на всички възражения, направени от П. на РБългария във въззивната жалба, свързани с твърденията й, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №331/19.05.2010 г. по гр. дело №257/09. на ВКС, IV г. о., решение №298/28.04.2010 г. по г. дело №3972/2008 г. на ВКС, IV г. о., 2. за задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на основателността на исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, 3. по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, двата въпроса решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. – т. 2-ра и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, 4. въпросът относно общото понятие справедливост – какво понятие е то, какви са елементите на неговото съдържание и какъв е механизмът за овъзмездяване на отделните компоненти на претърпени неимуществени вреди, въз основа на критерия „по справедливост” който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е решаван противоречиво от съдилищата.