Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1. Може ли постановлението за възлагане да влезе в сила при наличието на обезпечителна заповед, по силата на която преди влизането в сила на постановлението за възлагане, е спряно производството по изпълнителното дело, при положение, че обезпечителната заповед не е отменена; 2. Придобива ли право на собственост купувач по публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление, производството по изпълнителното дело е спряно по разпореждане на съда, включително и в производство по обезпечение на иск, и до приключване на устните състезания, спирането не е отменено; 3. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между гражданските производства по предявените срещу обозначилия се за „кредитор“ в заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК искове за оспорване на съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и за недействителност на основанието, послужило за снабдяване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, въз основа на които е насочил принудителното изпълнение към имотите, и ревандикационната претенция за тях; 4. Съставлява ли основание за спиране на гражданското дело, висящо наказателно производство, ако в изготвените във връзка с наказателното преследване процесуални документи /постановления за привличане на обвиняем и обвинителни актове/ юридическото лице, обозначило се за „кредитор“ в заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, е посочено като лицето, което се е облагодетелствало от инкриминираното деяние /квалифициран състав на изнудване/ и процесните имоти, предмет на ревандикационното претенция, са включени в пределите на повдигнатото обвинение /са обхванати от престъпния състав, според повдигнатото обвинение/ за извършено престъпление „изнудване; 5. Длъжен ли е въззивният съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и по специално – разбираните във връзка с уреденото в чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК задължение на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна; 6. Какви са предметът и обективните предели на силата на пресъдено нещо по ревандикационен иск и кога настъпва процесуалната преклузия страните да навеждат твърдения и възражения по индивидуализираното като предмет и придобивно основание вещно право; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи и възражения на страните, като изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените с тях твърдения, възражения и доводи на страните; 8. Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и изведе правните си изводи от доказателства, които не са приобщени по съответните процесуални правила; 9. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебно решение, съдържащи констатации относно правно релевантните факти; 10. Следва ли съдържанието на мотивите на решаващия съд да отговаря на изискванията за правото на ЕС като пряко приложимо и с примат над вътрешното право; 11. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС и така да обезпечи гарантираните от чл. 1 на Конвенцията права за обективно и справедливо разрешаване на правния спор.