Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт, за който първоинстанционният съд в доклада по делото не е дал указание, че този факт се включва в предмета на доказване, на страната не е указано, нито е дадена възможност за ангажиране на доказателства за установяването на този факт?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне събирането на поискани във въззивната жалба доказателства, след като първоинстанционният съд не е дал указания на страните съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК относно това за кои от твърдяните от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства, нито е допуснал своевременно поисканите пред него такива?

Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна?

Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията наведени във въззивната жалба да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и следва ли същият да вземе предвид при произнасянето си всички факти от значение за спора?

Липсата на мотиви относно релевантни за спора обстоятелства, които водят до обуславящите изводи на съда, води ли до неправилност на съдебното решение?

Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на договорна клауза, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание и ако извърши тълкуването, трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД?

Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?

Налице ли е разлика и следва ли да се направи разграничение с оглед правния им ефект, между договорна неустойка за некачествено изпълнение и правото на отбив от цената при наличие на вещ с недостатъци?

Могат ли да се кумулират възражение за прихващане с вземане произтичащо от договорна неустойка за некачествено изпълнение, с възражение за прихващане с вземане за намаляване на цената поради некачествено изпълнение, когато безспорно бъде установено наличието на такова?

Допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане, с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД?

С каква давност се погасява вземането за договорена между страните неустойка за некачествено /лошо/ изпълнение - с давностните срокове, предвидени в чл. 197 ЗЗД или с 3-годишния давностен срок, предвиден в чл. 111, б. б ЗЗД за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор?