Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При направени оплаквания във въззивната жалба, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост и възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва ли да допусне изслушването на повторна експертиза, при направено искане във въззивната жалба и дори служебно, в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице, след като съдебният състав няма необходимите специални знания и той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование?

При положение че необходимост от отговор на такива въпроси възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, следва ли съдът да допусне нова експертиза – в това число и служебно, за да осигури надлежен отговор на съответния въпрос от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си?

Следва ли съдът да допусне повторно заключение, когато не е обосновано и възниква съмнение за правилността на приетото такова по делото, и как съдът извършва преценка дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно? Може ли тази преценка да е формална – с формално сочене за правилност на приетото заключение, или трябва да се основава на установените в закона критерии?

Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?

Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?

Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?

За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС №4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как те се оценяват и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС №4/1968 г.?

Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и да се позове на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост?

Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите?

Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2021 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?

Критериите на чл. 52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП – м. септември 2021 г., обосновават ли намаляването на обезщетението?

Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване – т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест?

Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?

Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?

Само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение, или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането?

При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците за настъпване на деликта и последиците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението?