за виновността на подсъдимия, която изисква произнасянето на съда в публично заседание. Втората претенция – за обезщетяване на неимуществени вреди от това, че в производството по ВНЧД №60/2017 г. на АСНС не е дадена възможност на подсъдимия да се запознае с материалите по НОХД №646/2015 г. на Специализиран наказателен съд (СНС), с което да му се осигури възможността да подготви своята защита, е счетена също за неоснователна. Произнасяйки се по нея въззивният съд е изтъкнал, че по въпросното дело на АСНС ищецът подал жалба от 27.02.2017г., в която направил изрично искане да му бъде предоставен 3 - дневен срок за запознаване с материалите по наказателното дело за да може да организира защитата си. Установено е, че определението по чл. 341 НПК е било постановено без да се уважи това искане, но то не съставлява процесуално нарушение, доколкото частното наказателно производство се развива в закрито заседание. В обжалваното решение е посочено също, че ответният наказателен съд е разгледал всички възражения на подсъдимия срещу частния протест на прокуратурата относно липсата на предпоставките за изменение на мярката за неотклонение.