по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК /т. 3 и т. 11/, ППВС №4/23.12.1968 г. и т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК. Уточнено е, че не става дума за различни по размер обезщетения, за различни случаи, които по начало не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, а за императивно правило, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при причинна връзка между незаконно обвинение в извършването на престъпление и претърпените в негово следствие вреди. В случая липсват в пълнота мотиви относно наличието на всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид, както и причинната връзка между незаконността на обвиненията /всяко едно от тях/, за които деецът впоследствие има влязла в сила оправдателна присъда и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий на чл. 52 ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението.