чл. 223а ал. 2 ТЗ

„1/ Неправилен ли е изводът на въззивния съд, че е имало Книга на акционерите на ОСА на 14.07.2021 г. и какви са последиците за регистрацията на участниците в ОСА на 14.07.2021 г. и за проведеното ОСА на 14.07.2021 г. при положение, че те са нямали качеството акционери“ в „Трансвагон“ АД?; 2/ Имат ли качеството на акционер на „Трансвагон“ АД лицата, регистрирани в списъка на акционерите за ОСА на 14.07.2021 г. и легитимни ли са били тези лица да участват в ОСА на 14.07.2021 г. при положение, че те не са представили никакви доказателства (акции или временни удостоверения) при регистрацията си на ОСА на 14.07.2021 г. и е липсвала Книга на акционерите на „Трансвагон“ АД?; 3/ Как е следвало да се легитимират като акционери лицата, участвали в ОСА на 14.07.2021 г. и какви са последствията за решенията на ОСА на „Трансвагон“ АД на 14.07.2021 г. при положение, че всички участници в ОСА на 14.07.2021 г., с изключение на акционера „ЕП – Комерс“ ООД, не са се легитимирали като акционери и не са представили акции или временни удостоверения?“. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, а именно решение №16/25.10.2010 г. по гр. д. №2659/2008 г., поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на следващите два въпроса се излага, че разрешаването им има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно изискването за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В условие на евентуалност се заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, поради прилагането на закона в неговия обратен смисъл.