Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При постановен краен осъдителен акт, ще бъде ли той законосъобразен и правилен, в случай че не е била установена крайна етиология на страданието, обект на обследване по делото?

Когато по делото са налице противоречиви експертни заключения по основния въпрос (в случая наличие или отсъствие на марля), кои доказателства са водещи за съда, предвид липсата у него на специални познания/медицински/? Възможно ли е да се обори определена правна презумпция, когато са налице противоречиви експертни заключения, без това да е в противоречие с основни принципи на гражданския процес и доколко предположения могат да бъдат критерий за обективна преценка по фактите и обстоятелствата?

Когато данни за обективната обстановка cе извеждат единствено от свидетелските показания на пряк участник в процесното събитие (в случая разпитания д-р П.), каква е доказателствената тежест на тези показания на фона на противоречиви експертни становища и длъжен ли е съда и кога следва да се опре на тях при формиране на крайните си изводи и в кои случаи може да ги игнорира?

Има ли критерии и следва ли да бъдат утвърдени такива, на които съдът да се опре при преценка достоверността на свидетелските данни или е достатъчно единствено бланкетно да заяви в съдебния акт, че ги кредитира или отхвърля?

Когато няма убедителни доказателства, които да гарантират правилността на крайните съдебни изводи, вътрешното убеждение на съд абсолютна предпоставка ли е, за да се приеме, че съдебният акт е законосъобразен, правилен и в съответствие с процесуалните принципи?

Представлява ли правен правен въпрос, обусляващ изхода на делото, установяване авторството на оспорен медицински документ, чието съдържание е обект на различни хипотези от значение за установяване на истината и било ли е необходимо при всички случаи, в хода на процеса да се съберат данни от лицата, подписали оспорения документ? Последните действия в пряка връзка ли са с доказателствената стойност на документа?

Предопределена ли е доказателствената стойност на писмените документи и на свидетелските данни и от кои фактори се повлияват?

До къде се простира свободата на въззивния съд, при търсене на истина и явно противоречиви експертни становища, по свой почин да предприеме допълнителни действия, има ли той ограничения за прилагането на още процесуални способи и ако да какви са ограниченията и кое ги определя и налага?

Процесуално нарушение ли ще бъде ако съдът в търсене на истината допусне във въззивната фаза по свой почин петорна СМЕ и даде още една възможност на страните за формулиране (редуциране) на въпроси, при специалните му указания за отделяне на спорното от безспорното, вече установени на този етап от преоцеса?

Когато е ясно, че съдът не е приел заявено и мотивирано оспорване на експертно заключение следва ли той да се произнесе по конкретните мотиви на оспорващата страна (кои приема и кои отхвърля, и защо) или е достатъчно само бланкетно да посочи, че отхвърля? Законосъобразността допуска ли отсъствие на съдебни мотиви, касаещи посоченото оспорване или отсъствието всякога представлява нарушение на основни принципи всякога представлява на съдопроизводството?

Когато съдът е приел бланкетно едно експертно заключение и е отхвърлил друго, също така без мотиви, означава ли това, че той е дал оценка за компетентността на експертите и доколко се простира правото на съда да преценява професионалната им компетентност? Кое следва да е водещото за съда при съпоставянето на две експертни заключения, за да може крайният му акт да претендира за правилност и обективност?

Когато експертните заключения се базират на предположения, винаги ли и ако не, в кои случаи искът следва да се отхвърли?

Съдебен акт базиран на предположения, означава ли, че законът е приложен в неговия обратен смисъл?

Доколко благоприятният изход за ищеца към датата на последното осз по делото има значение при съдебната преценка за размера на обезщетението в случай, че такова му бъде присъдено?

Когато лице (лекар) има задължение за действие, с оглед подобряване на здравословното състояние на друго, което здравословно състояние вече е влошено, следва ли съдът да приеме вредите, които са предотвратени в следствие на извършеното действие, при определяне размера на обезщетението за медицински деликт?