страната развива оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, основани на нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в задължение на касатора е да посочи правния въпрос (материалноправен или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.