не е изведен от конкретните правни разрешения, развити във въззивното решение. Същият е поставен по съществото на жалбата. Следователно не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 ТР №1 от 19.02.0210 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и правната последица е недопускане на касационен контрол. Въведен е въпрос със следното съдържание: „1.4.2 Разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 4 Наказателно - процесуалния кодекс, може ли да се тълкува в смисъл, че при частично възобновяване на наказателното производство, спиране изпълнението на влязлата в сила присъда е недопустимо, респ. че задържането на жалбоподателя е в съответствие с чл. 5пар.1 КЗПЧОС?“. С него касаторът иска да се провери обосноваността на приетата във въззивното решение констатация за липсата на основание за спиране изпълнението на присъдата в хипотезата на частично възобновяване на наказателното производство. В цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, споменатата т. 1е разяснено, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, а не за правилността на съдебния акт, на отразените в него изводи, съответно за законосъобразността им. С цитираният текст страната поставя въпроса за правилността на крайния извод на АС. Дали съдържащият се в него мотив е законосъобразен, касационният съд не е допустимо да разглежда при упражняване на правомощията си по селектиране на жалбата. Поставянето на въпрос от такъв характер има за правна последица недопускане на касационно обжалване. Третият въпрос по реда на изложението е формулиран така: „1.4.3 Постановеното окончателно решение на ВКС от 31 януари 2017 г. по воденото срещу жалбоподателя наказателно производство, с което на Й. П. е наложено наказание доживотен затвор“, обуславя ли законност на неговото лишаване от свобода, по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 5пар.1 КЗПЧОС, в периода от 24 април 2012 г. до подаване на настоящата искова молба?“. Същият не носи характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вече изложените съображения за неотносимостта на въпроси, с които жалбоподателят иска да се провери обосноваността, респективно правилността на приети във въззивното решение изводи, в случая законосъобразността на мотива за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на постановеното ВКС решение от 31.01.2017 г. по наказателното дело, с което е наложено наказание на Й. П.. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е изяснено като правно понятие в т. 1 ТР на ОСГКТК на ВКС №1 от 19.02.2010 г. и предвид дадените разяснения към него не се причисляват въпроси, които са предмет на обсъждане при разглеждане на жалбата по същество. Ето защо настоящата инстанция намира, че и с този въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на основание за допускане на касационен контрол. Последният въпрос е формулиран, както следва: „1.4.4. Отмяната на влязлата в сила присъда спрямо Й. П. и възобновяването на воденото срещу него наказателно производство, водят ли автоматично до възобновяване на наложената през 2001 г. мярка за неотклонение „задържане под стража, без необходимост от изследване на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за постановяването й по НПК в сила по време на възобновяване на наказателното производство?“. Правилността на извода на АС за действието на мярка за неотклонение „задържане под стража в хипотезата на частично възобновяване на наказателното производство не е въпрос, формиращ общо основание. Законосъобразността на извода е предмет на произнасяне в друга фаза на касационното производство. Затова настоящата инстанция намира, че с цитираният въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол. По всички въпроси, цитирани по – горе, поддържани по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са мотивирани допълнителни основания. В изложението не са разграничени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точно прилагане на закона и развитие на правото. Въпреки, че поддържа хипотезата „точно прилагане на закона, страната не е обосновала същата, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона, или която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия. Доводите на касатора относно другата хипотеза – „развитието на правото“ не са аргументирани, чрез посочване на конкретни норми, съответно на обосноваване на необходимостта от тълкуването им, при твърдение за непълнота, неяснота или противоречие на съдържащата се в тях правна уредба, за да се създаде практика по приложението им. Затова по тази част от изложението не са налице основания за допускане на касационен контрол.