за ползването на семейното жилище незавимо че няма искане за това, доколкото от брака има ненавършило пълнолетие дете, родено на 23.05.2006г и на основание чл. 107, ал. 6 СК/отм./. Във връзка с указанията за уточняване на горните обстоятелства ищецът с молба от 03.10.2008г е посочил като семейно жилище имотът в [населено място], общ К. , заявил е че същото е собственост на баща му Милети В. Н. , за което е приложил нот. акт №7, т.ІІ д. №465/1971г. С определение №113 от 12.12.2008г на районния съдия, КРС е приел по реда на доказателствата приложената към исковата молба декларация за семейно и имотно състояние от 09.09.2008г на К. М. В., според която същият не притежава недвижим имот. Тъй като настоящата молителка с отговора не е предявила искане в бракоразводния процес за предоставяне ползването на семейното жилище, както първоинстанционният, така и въззивният съд, в последствие и Върховен касационен съд при инстанционния контрол по въпрос от служебна компетентност, са основали решенията си на фактическата установеност, следваща от декларираното обстоятелство и представените от декларатора като ищец писмени доказателства в съответствие с декларираното, че семейното жилище не е негово притежание, а е собственост на негови възходящи. Поради това установена се явява предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК атакуваното по реда на отмяната съдебно решение да е основано на престъпно действие на страната, в случая деклариране на неверни обстоятелства. Същото е установено по надлежния съдебен ред, видно от приложените решение по ВНАХД №137/2013г на Кюстендилски окръжен съд от 15.04.2013г, с което е потвърдено решение №71 от 11.02.2013г по НАХД №59/2013г на КРС в частта, с която обвиняемият К. М. В. е признат за виновен в това, че с декларация от 09.09.2008 г, представена по бракоразводно дело №100/2008г на Кюстендилски РС, е потвърдил неистина относно материалното си положение и имотно състояние, като е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, въпреки че е притежавал такова -идеална част от процесното семейно жилище включително съгласно нот. акт №15, т. 4 д.№516/2006г, по наследство и давност, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 290а НК.